Бившият защитник на Левски Аймен Белаид направи любопитни и на моменти противоречиви разкрития в подкаста „Histoires de Foot Podcast“, връщайки се към двата си периода на „Герена“. Той игра за „сините“ между 2014 и 2016 година, когато се утвърди като основен бранител, а през 2018-а се завърна за кратко като свободен агент, но вторият му престой остана далеч по-незабележим. Общо записа 85 мача и 3 гола за клуба, но в разговора акцентът пада върху напрежението извън терена – Белаид говори за драматични ситуации с фенове и тежката атмосфера около отбора. Най-сериозното му разкритие обаче е свързано с напускането му – той твърди, че е отказал оферта от Левски за 300 000 евро на ръка плюс 40 000 евро месечна заплата, за да продължи кариерата си в английския Родъръм.
“В Левски беше истински ад, не само на терена, а най-вече извън него. Ултрасите (хулиганите) имаха огромна власт. Понякога влизаха директно в съблекалнята след мача.
Представи си: ние още сме с екипите – потни, уморени, и изведнъж вратата се отваря с трясък. Влизат 10-15 души, ядосани, крещят, обиждат…
Аз бях един от малкото, които разбираха малко английски. Имаше един мой съотборник – Кевин Бру. Той не говореше нито български, нито френски. Хулиганите започваха да му крещят, да го заплашват, да го обиждат жестоко… и аз трябваше да му превеждам в реално време.
Стоях там и му казвах: “Той казва, че ако не спечелим следващия мач, ще те убият“ или “Ти си виновен, че загубихме“…
Кевин ме гледаше с огромни очи, не можеше да повярва. Беше сюрреалистично. Това не се случваше веднъж – два пъти, беше почти нормално. Натискът беше огромен. Трябваше да печелиш на всяка цена.“
За офертата от Левски и преминаването му в Родъръм:
“В един момент, докато бях в Левски, клубът наистина искаше да ме задържи. Направиха предложение, което беше доста лудо, честно казано.
Казаха ми: „Аймен, ако подпишеш нов договор с нас, ти даваме триста хиляди евро на ръка – веднага, в брой, чисто. И освен това заплата от четиридесет хиляди евро (на месец).“
Това беше сериозна сума. Особено за тогавашното време и за нивото на клуба. Те наистина се опитваха да ме убедят да остана, въпреки всичките проблеми, които имаше там – напрежението, хулиганите, всичко това.
Агентът ми беше супер възхитен. Той ми вика: „Аймен, това е топ оферта! Триста хиляди веднага плюс четиридесет хиляди на месец… трябва да я вземеш, това е голям шанс.“
Аз го слушах и просто му казах: “Не. Не искам. Отказвам.“
Той не можеше да повярва. Питаше ме: “Защо, бе? Какво повече искаш? Това са добри пари!“
Аз му отговорих: “Слушай, аз имам една мечта от дете – да играя в Англия. Ако взема тези пари, ще остана тук в тази среда само заради парите. А аз не искам да се чувствам така. Искам да отида в Чемпиъншип, дори и да е по-трудно, дори и да печеля по-малко.“
Водещ:
– И наистина ли отказа? Без да се замислиш?
Аймен:
Да, отказах без колебание. Честно казано, никога не съм съжалявал за това решение. Защото за мен това да изживея мечтата си бе по-важно от парите. Ако бях останал в Левски само заради тези 300 000 на ръка, щях да се чувствам като че ли съм се продал. После дойде офертата от Родъръм и казах „да“ веднага.
Не беше най-големият клуб в Чемпиъншип, нито получих най-добрите пари, но за мен беше сбъдната мечта. Казах „да“ веднага, без да се замислям. Когато пристигнах в Англия, всичко беше различно. Интензивността на тренировките, физическата битка на всеки мач, феновете, които пеят 90 минути без спиране…
Там разбрах защо толкова много исках да играя в английския футбол.
Честно казано, никога не съжалих, че отказах тези 300 000 евро на ръка. Защото парите идват и си отиват, но да изживееш мечтата си – това остава завинаги.”
