Чужденецът с най-много мачове в историята на ЦСКА Густаво Бусато бе гост в „Арена подкаст“. Бразилският страж говори за седемте си години в „червения“ клуб, в които записа 204 срещи и 97 сухи мрежи. Бусато разказа през сълзи за най-голямата трагедия, която го е сполетяла, докато е бил футболист на „червените“:
„Емоцията е много силна. Четири години чакахме с жена ми да имаме още едно детенце. Бяхме много щастливи, че това се случи и тя беше бременна. Когато пътувах с ЦСКА за лагер в Банско, разбрах, че лекарят е казал как бременността не е добре. Тогава моята съпруга ми каза да не се притеснявам за нея, че е при лекарите в добри ръце и аз да остана при отбора, като капитан, да не си тръгвам. Загубихме детето. Това е нещо, което се случва в живота. А когато се върнах в София след лагера, от клуба ме уведомиха, че повече няма да играя за ЦСКА. Беше много труден момент за мен.
Съпругата ми беше много зле. Благодарих на доктора за грижите. Направи всичко за нас. А той нямаше нищо общо с мен. Отвори клиниката си, за да се грижи за моята съпруга. Беше много трудно. За мен най-важно е семейството. Един от най-трудните моменти в целия ми живот. Аз съм вярващ, моята съпруга също. Господ ни дава сили да излизаме от такива моменти. Библията е книгата, която ни показва на всички това, което трябва да направим. Силно вярващ съм. Знам, че Господ е голяма част от моя живот. Господ е перфектен. Той знае кога и какво трябва да се случи. Може би детето щеше да се роди с недъг и така е решил… За мен Господ е перфектен“, сподели Густаво Бусато.
„Благодаря за обичта на хората. Да, приказката ми в ЦСКА приключи. Започвам да свиквам с тази мисъл. След толкова много години на едно място, сега трябва да се изключа от тази среда, в която бях свикнал. Благодарен съм за всичко, което преживях и усетих в ЦСКА и в България. Дали ще се върна в тази държава някой ден? Сега се прибирам в Бразилия, при семейството си. Никога не може да предвидим какво ще направим във времето“, сподели Бусато.
„Когато дойдох в ЦСКА, ако някой ми беше казал, че ще постигна това, което постигнах, че ще стана чужденецът с най-много мачове за този велик клуб, нямаше да му повярвам. За мен най-голямата гордост е да получавам съобщения от родители на малки деца, че аз съм идола на тези дечица. Надявам се децата да растат с тази история, която създадох и оставям тук, в ЦСКА.
Имах много важни и паметни моменти в отбора. Като онзи мач с Левски и спасената от мен дузпа в последните секунди. ЦСКА не беше влизал в групова фаза на европейски турнири дълги години, но направихме и това. Много хора казваха, че това няма да се случи. Че съдиите ще ни режат преди групите и няма да го позволят. Винаги казвах на момчетата в съблекалнята, че ние ще променим историята и ще го направим. Когато успяхме, след победата над Базел, момчетата идваха при мен толкова щастливи и ми казваха: „Бусато, ти позна – променихме историята!“. Хвърлих това изречение, но то промени съотборниците ми да реагират.
Другият момент беше реваншът с Виктория. Никой не вярваше, че ще обърнем след загуба с 0:2 в първата среща и ще стигнем до 3:0 за ЦСКА в София. Незабравим момент! Много важно за мен беше и това, че след 0:0 с Рома в Рим попаднах в идеалния отбор на Лига Европа. Иво Иванов винаги ми казваше, че трябва да имам вяра. В автобуса на отбора именно той ми показа на телефона си снимка с идеалните 11. ЦСКА спечели най-много точки в групи в своята история при едно от участията ни. А тогава загубихме още точки, които наистина можеше да вземем. И щяхме да напишем още по-голяма история. Пак се връщам на мача с Базел. Тогава треньор беше Стамен Белчев. С анализатора Христиан Христов бяха проучили съперника отлично и се видя какво се случи след гола им за 1:0 – само ЦСКА играеше и победи с 3:1. Показваха ни как Базел е много силен през първото полувреме, но през второто нивото им пада. Така се получи. Можеше да ги победим дори с повече“, добави той.
„От 204 мача за ЦСКА, 97 са ми без допуснат гол и това много ме радва. Спасих много дузпи. Ще разкажа това за дузпите – загубихме финал за Купата срещу Локомотив Пловдив именно на дузпи. След тази загуба, имах голяма промяна. Свързана е с анализатора Христов, който остава мой голям приятел. Казах му, че искам да ми прати на електронната поща всичките дузпи. Винаги, преди да легна да спя, си правя анализ на всяка дузпа и на всеки изпълнител. Той сега се майтапи с мен, че ако не бяхме загубили този финал, нямаше да се мотивирам така и да искам всички дузпи на пощата ми. Всичко е съвместна работа. Аз съм спасявал дузпите, но треньорите на вратарите и анализаторът са ми помогнали. А единственият ми червен картон като вратар на ЦСКА беше в много важен мач. Психически отборът не беше добре тогава. Знаех, че не може да получим гол, защото нямахме сили да обръщаме мача. Опитах се да помогна на отбора и се случи това с противника“, каза още бразилецът.
„Аз дадох максимума от себе си за ЦСКА. Във всеки мач, в който бях на терена, бях на 100%. Историята е написана. ЦСКА има много велики вратари в историята си, но съм сигурен, че хората ще се сещат за мен и няма да ме забравят. Не съм бил приятен на всички, но направих всичко от сърце и на 100%. Някой казват, че съм правил интриги в съблекалнята. Да, крещяхме си с Амос Юга понякога, но с него имаме много добро приятелство. Повече от пет пъти сме се карали с него в съблекалнята. На мачове сме се карали. Той беше като мен – футболист, който иска победата на всяка цена. Карали сме, но в името на отбора. Аз съм състезателен човек, искам винаги да побеждавам, на тренировка, на мач, винаги. Ако видя, че някой не иска победата така силно, колкото аз, не ме интересува кой е, ще се скараме в името на отбора. Не ме интересува и Педри от Барселона де е, пак ще му се скарам. Всички сме на този кораб и трябва да гребем заедно. Дори тези на резервната скамейка трябва да помагат“, заяви вратарят.
„В ЦСКА имах много добри треньори на вратарите. Всички те бяха важни за моите успехи в отбора – Ивайло Иванов, Ивайло Петров, Стоян Колев, всички! Три години и половина, Колев ми помогна много и го уважавам. Този сезон останах тук да тренирам и не си ходих до Бразилия. Обадих му се и той веднага прие да ми помага. Сега пак му се обадих дали мога да тренирам с него няколко дни и пак ме прие. За мен той е като родител, помогна ми много. Това е нещо, което никога няма да забравя.
И на Гриша Ганчев съм много благодарен. Всички трябва да сме благодарни на Ганчев, защото взе ЦСКА в много лош момент и спаси клуба. Направи много добри неща за клуба. При него ЦСКА започна да расте и да се развива, а сега това нещо продължава. Сега новите собственици продължават да надграждат и ще поставят ЦСКА на мястото, на което заслужава, а това е първото“, коментира бразилецът,
„България беляза много моя живот и семейство. В понеделник рано сутринта летя за Бразилия, но винаги главата ми ще е тук. Тук израсна моето дете, а аз се развих като футболист. Исках да стана шампион с ЦСКА, но в Европа направихме страхотни неща. Бяхме близо и до титлата. Цял живот ще помня онзи мач с отбора от Бистрица, в който не победихме на „Армията“. Не е само изпуснатата дузпа в края. Два мача преди това и Юрген изпусна дузпа, загубихме две точки. Не е само този мач. Трябваше да решим други мачове преди този. Бяхме толкова близо до титлата, но за жалост не се получи. Не искам да коментирам това, че Левски игра в Разград с деца и юноши. Футболисти от други отбори ми казаха какво се е случило, но няма да коментирам. Не беше приятно. С кой съперник съм имал закачки? Доста провокации имаше с Кирил Десподов. Той винаги искаше да ме изкара от равновесие. Това са неща, които се случват на терена и си остават там“, разказа Бусато.
„Много искам сегашните вратари на ЦСКА да направят повече от това, което направих аз. Искам те да помогнат на ЦСКА да стане шампион. Искам да са на ниво, желая им го искрено. ЦСКА е над всеки вратар, човек… Но всеки трябва да помогне на ЦСКА да се върне на върха.
Винаги ще помня Димитър Пенев, светла му памет. Винаги беше при нас на Панчарево. Имах удоволствието всеки път да го прегърна и да го поздравя. Той ми казваше „Моят вратар, бразилският вратар!“. Винаги усмихнат и щастлив, такъв си беше. Няма кой да повтори това, което направи той за ЦСКА през целия си живот. Пенев написа велика история в клуба. Много се радваше да бъде сред нас, да е с отбора“, каза Бусато.
Исках по-различно сбогуване с феновете на ЦСКА, да бъде на новия стадион, но за съжаление няма как да стане. Благодаря на всички фенове на ЦСКА. За обичта им, за всички съобщения, които съм получавал. Това значи много за мен. Показват ми, че съм извървял верния път. За мен беше голяма чест да нося тази фланелка. Всеки път, когато обличах екипа на ЦСКА, аз се преобразявах. Както започнах, така и ще завърша – благодарност! Благодарен съм ви за всичко!“, завърши Густаво Бусато.
