ГЛЕДАЙ: Драгомир Петков: За вратарството в България, трудностите и мечтите, Струмска слава и любимия Локомотив София
Драгомир Петков е една от любопитните личности в българския футбол. Вратар, който на 25 май дебютира в Първа Лига с екипа на отбора на сърцето си – Локомотив София. 27-годишният страж даде изключително откровено и обширно интервю пред TribunaSofia.bg, в което споделя за своя път като професионален футболист досега, за трудностите и мечтите на един млад човек. Приятно четене!
– Благодаря за отделеното време и доверие. По-често ние, задаващите въпроси, представяме футболистите със свои думи. Как обаче Драгомир Петков би представил себе си?
– Не съм се замислял за това. Със сигурност бих казал футболист…не, не футболист, защото ние вратарите не сме футболисти, така се шегуваме. Вратар, който е готов на всичко да сбъдва мечтите си, следва ги неотлъчно и е готов да преминава трудности за тях.
– Преди десет дни навърши 27 години, чувстваш ли се още млад, защото в България да си „млад футболист“ е обширно понятие?
– Да, абсолютно. Доста от моите съотборници си мислят, че минавам – има правило във Втора Лига за под 21 години, поради липсата ми на лицево окосмяване. Вече не съм млад, доста опит натрупах и животът, който имам – с дъщеричката, жена ми, ме калява като мъж.
– Ти ли избра да си вратар или вратарската позиция избра теб?
– Доста спорен въпрос (смее се). Като малък бях по-пълничък и краката ми бяха по-здравички и още в детската градина треньорите ме сложиха на вратата. Както знаеш – най-дебелият е вратар. Най-голям шанс да го удари топката. Затова застанах и после вече в Левски имах опита от детската градина. На една тренировка нямаше вратар и затова реших да пробвам.
– Ти започваш от школата на Левски? Моят следващ въпрос беше: Как едно момче от Силистра стана Локомотивец?
– Съвсем малко време съм прекарал в Силистра. Нашите се преместват в София, когато съм бил на две години и аз прекарвам целия си съзнателен живот тук. Не си спомням нищо от Силистра. Преди време исках да посетя родния ми град. С моята приятелка отделихме един уикенд, за разгледаме града. Много ми хареса, страхотен град.
Как станах Локомотивец? След няколко смени на отборите в юношеските години, попаднах в Локомотив. Много ми хареса обстановката – кокетно, нещо по-различно от стандартното Левски или ЦСКА. С много млади момчета си говоря. Те винаги ме питат – Левски или ЦСКА? Аз искам да съм различен, както вратарят е различен на терена.
Необикновеният отбор на обикновения човек?
– Точно така.
– Разкажи ни повече за първия ти период в Локомотив София, когато отборът се намира в окръжните групи.
– Тогава Гигов още беше шеф на клуба. Поканиха ме да помогна на отбора в елитната до 17 години. Явно съм направил впечатление на първия отбор и Владо Манолков ме викна да тренирам с Божидар Митрев, Валентин Галев, Кристиян Кацарев. За едно 17-годишно момче, да влезе в съблекалнята на третите в класирането, беше много приятно усещане и това ми даде стимул да търся развитие и занапред във футболната ми кариера. Тогава се случи фалитът на Локомотив и аз като младо момче осъзнах, че може да е шанс за мен и останах.
Иван Василев пое клуба и ми даде шанс в „А“ окръжна и записах дебюта си – 15:1 срещу Сокол Негован. Не успях да дебютирам със суха мрежа, едно момче си вкара автогол. След като спечелихме първенството, прескочихме директно в „Б“ група и стана време и аз да получавам заплата. Приключих с юношите, станахме софийски първенци, бях перспективен, капитан на две години по-големи от мен в юношите.. Ръководството прецени, че няма да се разчита на мен и така приключи първият престой в Локомотив София.
Първият ми старши треньор в Локомотив е Виктор Михалков. Впоследствие работиха в тандем с Кирил Метков. Само хубаво мога да кажа за тях. Страхотни хора, много са ми помагали.
– Струмска слава Радомир: 6 години, 173 мача и 63 сухи мрежи. Споделяш, че си се питал струвало ли си е? Успя ли да си отговориш и какво те задържа там толкова много време?
– Най-вече ме задържа колективът. Имаше едно ядро. Още от първия път, в който стъпих в съблекалнята, познавах едно-две момчета и те набързо ме вкараха в атмосферата в Радомир. Бяхме си много големи приятели с всички съотборници, беше забавно да прекарваме време заедно. Важно беше за мен, че живях в София – помогна ми да изградя семейство. Това са двете неща, които силно ме задържаха в Струмска слава.
– Имаш ли един мач за Струмска Слава, който се откроява от тези 173 мача?
– Имам една победа срещу Миньор Перник. Винаги тези мачове са били с по-различен заряд, люти дербита. Победихме с 2:1 в Радомир. Дъждовен мач. Спомням си, че поведохме с 2:0, а техните фенове започнаха да чупят оградите и да нахлуват на пистата. Имаше много емоции. Вкараха ни в 81-ата минута – 2:1, в 90-ата им отмениха гол. Беше влакче на ужасите.
– Но си останал концетриран? Знаем, че публиката понякога точно към вратарите си насочва енергията?
– 50% от работата на вратарите е да са концетрирани. Другите 50% са качества, които се изграждат по време на тренировки. Дори концентрацията е повече от 50%, защото намесите на вратарите са кратки, но трябва да са точни.
– През зимата стана популярен с едно изказване, че един футболист във Втора Лига получава по-малко от работа в супермаркет. Как мислиш, че може да се промени тази ситуация?
– Първо искам да кажа, че когато пътувах за Радомир, видях един билборд обява за работа в една верига хранителни магазини. Беше обявена и заплатата и от там се породи моето сравнение. Тогава хората реагираха остро, но това си е истината. Аз не казвам, че да работиш в супермаркет е обидно – няма срамна работа. Всеки си търси място под слънцето. Няма нищо лошо.
Как може да се промени? Продуктът „футбол“ не е най-качественият и от там се поражда по-ниското заплащане. В Първа Лига е добре, но в по-долните нива интересът е по-нисък и това беше една от причините да започна с Youtube – не толкова детайлното отразяване на Втора Лига.
– Как един баща със семейство преживява с тази заплата?
– Не съм го споменавал почти никъде, но помагах на нашите в работата. Ще си призная, но съм карал и такси нелегално, нагърбих се и с кредит за апартамент. Отговорността да бъда глава на семейството ме караше да намирам начини да давам една сигурност на семейството си, каквото и да ми коства на мен.
– И стигаме отново до Локомотив София. Как се завърна там?
– Бях в много труден период през зимата. Мислих си, че ще спирам. Още през есента казах в Радомир, че ще си тръгна. Исках още на момента, но осъзнах, че няма да е най-правилното решение да оставя отбора без вратар. Между Коледа и Нова година получих обаждане от Владо Манолков. Той ме попита дали имам желание да се завърна в Локомотив. Това обаждане го чакам, откакто играя футбол, откогато си тръгнах от Локомотив. Казах му, че ще се обадя на следващия ден, но му се обадих след 10 минути. На мен Локото си ми е на сърце.
– Това е първата сбъдната мечта преди дебюта?
– Да.
– Тренира под ръководството на Антон Велков и един треньорски щаб, изпълнен с локомотивци като Юли Петков, Владо Манолков. По-различно ли е в съблекалнята, когато треньорите са обвързани емоционално с клуба?
– Да, Тони Велков също ми е бил треньор и в „А“ окръжна. Личи си, когато един треньор обича клуба, в който работи. Самата работа върви по-лесно, но и всеки е по-изискващ към самия себе си. Мисля, че това беше причината Антон Велков да се раздели с отбора, защото той изискваше от самия себе си да печелим всеки мач. Беше си поставил за цел да измъкне отбора от мястото, на което беше.
– Може би той изгради основите?
– Да, абсолютно! Той направи селекцията през зимата. Привлякоха се много класни футболисти, които помогнаха Локомотив да запази елитния си статут. Сега също селекцията е добра и мисля, че Локомотив върви в правилната посока. Президентът Веско Стоянов милее за Локомотив и дава мило и драго за клуба.
– Започнахте силно пролетта, но след загуба в Пазарджик се стигна до треньорска смяна, след което се стабилизирахте при Ратко Достанич и направихте впечатляваща поредица от мачове на стадион „Локомотив“. Какво се промени в съблеканята?
– Не бих казал, че имаше някаква драстична промяна. Получи се една симбиоза между добри футболисти. С всеки мач се опознават по-добре. Видяхте какъв тандем направиха Спас Делев и Анте Аралица. Надявам се Локомотив да започне сезона, както завърши миналия.
– Стигнахме и до твоя ден – 25 май, когато сбъдваш една детска мечта. На пръв поглед един мач без значение за класирането, дъждовна неделя, малко публика, студено време, но вероятно един вратар от Силистра няма да ги забрави тези 90 минути?
– Няма как да ги забравя тези 90 минути. Отклонявам се от темата, но преди време си говорихме с приятелката ми да се оженим точно на 25 май 2025 година. Добре, че не направихме сватба…(смее се), защото можеше да си пропусна дебюта, но ето, че сме знаели отдавна, че това ще е специален ден. Завинаги ще остане в главата ми. Изпитвах огромно напрежение, притеснявах се, въпреки че мачът беше без значение. Това е полезно притеснение, защото те държи концентриран и те кара да да се опитваш да покажеш най-доброто от себе си. Понякога е лош съветник, но се радвам, че успяхме да победим, да запазя суха мрежа. Това е вторият отбор, за който съм играл и нямам допуснат гол. Имам три мача за ЦСКА 1948.
Още в началото на мача Хебър атакуваха и мислех, че ще имам работа, то така се и случи. Не ми беше скучно. Искаше ми се да заключа вратата.
– Смяташ ли, че увереността на един вратар дава облик на целия отбор?
– Да, неслучайно преди да започнем интервюто каза, че вратарят е половин отбор. Когато вратарят е сигурен, то се предава и на полевите футболисти.
– Разкажи ни история, която ще запомниш от тези 6 месеца.
– Не мога да се сетя за конкретна случка. Момчетата, които срещнах в Локомотив София, на първо място са много добри хора. Всички. Имаше много смях в съблекалнята. Непрестанно се шегувахме помежду си. Мисля, че завързах приятели в тези 6 месеца.
– Сподели пред „червено-черната“ общност, че раздялата е „чао“, а не „сбогом“. Мечта ли е да завърнеш обратно в Локомотив, но и да бъдеш първи избор?
– Да, мечта ми е. Не искам никога да казвам сбогом на Локомотив. Това е отборът на сърцето ми. Иска ми се…в момента има двама доказали се вратари, които имат опит в „А“ група. Аз съм човек без опит в Първа Лига и е напълно нормално да не получавам шанс.
– Предполагам, че на всеки мач на стадион „Локомотив“ чуваш една детска агитка, която пее за любимия си отбор. Какво би посъветвал най-младите, които мечтаят да са на твоето място?
– Да следват пътя си. Ако искат нещо, да са готови да платят цената за него и да знаят, че няма възнаграден труд.
