Бившият защитник на ЦСКА Иван Бандаловски разказа интересни подробности от кариерата си. Бандата е юноша на Левски, но записва 82 мача за ЦСКА и печели червените фенове със сърцата игра. Бившият национал подписва с червените на 28 септември 2010 г., като вече е споделял, че в лятото преди това реже Левски.
“Сърцето ми бие за ЦСКА. На “Герена” са ме изградили като футболист, в ЦСКА направих име. В ЦСКА знаеха, че съм юноша на Левски, но реално не съм играл за първия отбор. Единственият мач, в който съм участвал, бе в бенефисът на Мъри Стоилов. Но в ЦСКА си ме приеха като един от техните. Още в първия мач през пролетта на 2011 г., когато бихме на „Герена“ с 3:1 – след това последно дерби на клубен стадион, когато изгониха агитката на ЦСКА на полувремето. Уж щяха да ни бият с шест-седем гола, а ние водехме с 3:0 до около 60-ата минута. Мисля, че направих много силен мач и оттам нататък започнаха да са по-окей към мен.
Бандата проговори за трансфера си в ЦСКА. “Тогава въобще не исках да оставам в България, но пак мениджъри – „ще намерим отбор в чужбина“, „няма да намерим“… Имах разговори с Левски още юни месец – с Гонзо се срещах два пъти. Не че не исках да се върна в Левски в този момент, просто не исках да играя в България. Това беше проблемът. Гонзо беше треньор тогава и мисля, че на мое място взе Дъстли Мюлдер. След това до септември нямам отбор. Лъжат ме – „ще те продадем наляво-надясно“, а аз съм без отбор.
И една вечер ми звъни Чавдар Цветков:
– Къде си, бе?
– Тук, в София.
– Ела до едно заведение.
Отивам и там – Митко Борисов и Иво Иванов. „Титаните“.
Питат ме:
– Искаш ли да играеш в ЦСКА?
Аз викам – трябва да помисля. А нямах избор вече, но все пак съм професионалист. Фенщината е ОК, но ЦСКА си е ЦСКА. Казах им да се видим на следващия ден в офиса. Споменаха и една по-голяма заплата.
Нямаш избор – ЦСКА те иска, нямаш друго на масата. Правил съм много глупости, такава глупост като да откажа на ЦСКА не мога да направя. В офиса Митко каза: „Ще идваш при нас. Трябва да смениш Минев, не сме доволни от него.“ Отидох в ЦСКА в трагично състояние – бях със 7–8 килограма отгоре. Имаше един северномакедонец треньор (бел. ред. – Гьоре Йовановски), но не се задържа. Първите три месеца свалях килограми. Дебютирах срещу Локомотив Пловдив – бихме 1:0.
После дойде подготовката и Милен Радуканов стана треньор. Тогава ЦСКА играеше в групите на евротурнирите, бихме Аустрия Виена. Каквото и да говореха за собствениците, доведоха добри футболисти.
Дойде подготовката, Радуканов ми промени мисленето. Каза ми: „Виж, ти имаш много качества, но ако не започнеш да се храниш и тренираш правилно, реши дали ще лашкаш в отбори по “А” и “Б” група или ще играеш голям футбол.“ Все едно пипна нещо в мен. Свалих до 77 кг, толкова съм бил преди това на 16 г. Направих страхотна подготовка. Тренирах по два пъти на ден, ядях по една салата – куче, стисках зъби. Поне винаги съм имал характер.
Преди мача на „Герена“ не се знаеше дали ще играя аз или Минев. Но се чувствах отлично и Радуканов ми даде шанс. Бихме с 3:1 и направих много силен мач. Оттам тръгна всичко – започнах да играя добре, направих 3-4 силни мача, Лотар Матеус ме извика в националния отбор. Там се обърна кариерата ми. Три години бях в ЦСКА – спечелихме Купа и Суперкупа, изпуснахме титла в последния мач. Общо взето ЦСКА ми беше сред най-силните периоди в кариерата.
Феновете в началото не ме приемаха – викаха „говедо“, „какво прави тук това говедо в ЦСКА“. Но като започнах да играя добре, няма как да не те приемат. Аз винаги съм играл със сърце и това се е оценявало. Дори да съм бил 85-86 кг., ще скъсам мускул, коляното ще ми отиде, но гледам да правя каквото мога до 100%. С времето ме приеха и до днес мисля, че се обичаме взаимно. После станах капитан. Взех лентата, защото наказаха Янчев и още няколко играчи за допинг – него, Румбата Трифонов и Коце Стоянов.
Президентът директно реши: „Ти ще си капитан.“ Мислеха дали да е Галчев или аз. Така станах капитан заради скандала с допинга. Всички пиехме едни добавки, но те изгоряха на допинг тест. Просто жертви. Някакво вещество, което е забранено два месеца преди това. Не, че ще летиш от това нещо, но просто си е допинг, разказа Иван Бандаловски.
