Между терена и затвора: Двойният живот на Валентин Железов
Това не е сценарий за сериал, а реалният живот на Валентин Железов. Денем той ръководи мачове от Първа лига под прожекторите и камерите, нощем влиза в бургаския затвор като надзирател. Две среди, в които авторитетът не се дава – той се налага. И в двете грешките не се забравят. „Съдийството ми е като хоби, гледам да се забавлявам,“ казва той, показвайки, че дори под огромен натиск умее да намира удоволствие в играта.
На футболния терен Железов е под постоянен обстрел – от футболисти, треньори, агитки и социални мрежи. Една спорна дузпа може да взриви стадион, едно закъсняло решение – да съсипе мач. Там няма втори дубъл. Свирката е окончателна, а хладнокръвието е задължително. Именно това го държи сред арбитрите в елита.
Когато камерите угаснат, започва другата му смяна. Бургаският затвор е сред местата с най-много излежаващи доживотни присъди – среда с постоянно напрежение, тежка психика и реален риск. „Затворниците са като в асансьор – влизат и излизат, 80 процента са така,“ споделя той за динамиката сред лишените от свобода. „Нашите затвори нямат нищо общо с американските, обстановката е съвсем различна,“ добавя Железов, подчертавайки разликата в атмосферата и условията. „Очакваме всичко от тези хора, те са способни на много,“ казва той, показвайки вниманието и предпазливостта, с които работи.
Парадоксът е, че двете професии се допълват. Футболът учи Железов да взема мигновени решения под натиск, а затворът – да разпознава опасността още преди да се е проявила. И в двата случая правилата са закон. Нарушиш ли ги – последствията идват веднага.
Историята на Валентин Железов е медийна, защото е истинска. Без поза, без сензация на всяка цена. Един човек, две униформи и еднакво висока отговорност. Докато други търсят адреналин, той го живее – всеки ден, на терена и зад решетките.
