„Екзекутор съм на два отбора. И на Ливърпул, и на Левски“, обяви легендарният играч и треньор на ЦСКА Стойчо Младенов. Както е известно, тарторите на Сектор Г са категорични, че само той може да се справи в момента със ситуацията при „червените“.
„Ливърпул беше страшилището в Европа. Всички го знаят. Имахме опита, самочувствието, увереността. Успяхме да ги елиминираме, което е много важно. Чувствам се горд, защото бях в едно поколение в един момент от историята, може би един от най-големите моменти в историята на ЦСКА.
Като колектив не бяхме на чак такова ниво. Даже мога да кажа, че бяхме на групи. Но когато дойдеше мач в шампионата или в евротурнирите, ние бяхме единни във всяко едно отношение“, обяви той пред БНТ. „Имам победи, които са паметни. Една оттях е на „Герена“. И като състезател, където ги победихме 3:1, успях да отбележа. След това, като треньор, когато станахме шампиони на „Герена“, беше едно изживяване, което в моето съзнание ще остане до края на живота“, добави Младенов.
Той разкри и кои са специалните титли за него: „Съчетанието с любима шампионска титла и победа над Левски беше най-доброто съчетание. И аз се радвам, че имах такъв момент в ЦСКА. Въпреки че в годините, в които имахме успехи в евротурнирите в Шампионска лига, тогава трудно побеждавахме Левски. Повече, по-често те ни побеждаваха, отколкото ние. Но ние бяхме съсредоточени именно в тези евромачове, защото там беше истината. Те пък се готвеха да ни побеждават в шампионата“.
„Този път до ЦСКА беше много труден. Беше съпътстван с много битки и проблеми. През цялото това време, докато играех в Берое, бях ухажван и от едните, и от другите (б.р. ЦСКА и Левски). Бях младежки национал и тук в Перник играем с Англия. И след мача Никифоров, комендант на града, с една полицейска кола с буркани и сирени ме чакаше пред стадиона, пред съблекалните. От другата страна се бяхме договорили с един, който държеше сладкарница „Пресна“ на „Граф Игнатиев“.
Той беше връзката ми с Георги Христов. И Георги Христов не се показваше, но беше пратил този човек да се договорим, че ще ме чака друга кола, военна джипка, и аз трябва да се кача след мача в джипката, да отидем на армията да подпишем.
А Никифоров от страна на Левски, Вуцов, лека му пръст, мога смело да кажа, че това е моят футболен баща. И тогава, какво предприех след мача, знаейки кои ме чакат, аз трябваше да се промъкна и да отида в джипката, за да мога да отида на „Армията“ и да осъществя мечтата си. Аз открехнах вратата на изхода и видях полицейската кола. От тук не може да се мине, трябва друго място да мисля. В тоалетната, фанелката на ръката. Счупих прозореца, промъкнах се през него, туп от другата страна, промъкнах се отзад зад сградата и отидох в джипката и оттам на „Армията“, и вече събитията следваха едно след друго“, разказа той.
„ЦСКА винаги е бил тук, в сърцето ми, и до ден днешен. И винаги ще остане там за цял живот. Това е истината. Който иска да я приема, който иска да не я приема“, завърши Стойчо.
