Позиция на Сдружение „Бизнесът на Пловдив“ насочи вниманието към начина, по който са били придвижени документи, свързани с футболист на Левски.
Според текста работодателите питат как е било възможно за кратко време да се подготвят необходимите документи, за да може Хуан Переа да вземе участие в мач срещу Лудогорец. В позицията се изразява мнение, че при стандартни условия подобни процедури отнемат между три и шест месеца.
TribunaSofia.bg публикува текста без редакторска намеса:
„До
Г-н Даниел Митов, Министър на вътрешните работи
Г-н Георг Георгиев, Министър на външните работи
Г-н Борислав Гуцанов, Министър на труда и социалната политика
Г-н Деньо Денев, Иф. Председател Държавна агенция „Национална сигурност“
ПИСМО – СТАНОВИЩЕ
Уважаеми господа,
Повод за настоящото становище е публично известният случай с футболиста Хуан Переа – гражданин на държава извън Европейския съюз, който в рамките на един работен ден е получил:
– виза тип D;
– право на работа;
– всички необходими съгласувания и административни документи, необходими за неговото картотекиране и участие в официален футболен мач.
Нашите въпроси са прости, но изключително сериозни:
Как е възможно работник от трета държава да получи виза тип D и разрешение за работа в рамките на един ден, при положение че:
– стандартната процедура трае месеци;
– изисква множество проверки, съгласувания и нормативно определени срокове;
Как е възможно това да се случи при работодател, който е публично известен с:
– натрупани и разсрочвани с години задължения към НАП;
– хронични финансови затруднения;
На какво основание държавните институции са приоритизирали именно този конкретен случай?
В същото време – реалният бизнес
Докато за един футболен клуб процедурите се извършват светкавично, реалният бизнес в България:
– плаща милиони левове данъци и осигуровки;
– е изряден работодател;
– създава работни места;
– инвестира дългосрочно и устойчиво,
– и въпреки това чака по 3, 4, 6 и повече месеца, за да получи абсолютно същите визи и разрешителни за работа за свои служители от трети държави.
– производствени линии спират;
– договори се губят;
– инвеститори се отказват;
– България губи конкурентоспособност.
Това не е административен проблем. Това е институционален избор.
Когато:
– за едни процедурите се ускоряват извънредно;
– за други се бавят умишлено;
– а правилата се прилагат избирателно,
– това вече не е въпрос на административен капацитет, а на институционална воля.
В конкретния случай виждаме форма на пряка държавна помощ, предоставена чрез административно обслужване, която:
– нарушава принципа на равнопоставеност;
– поставя коректния бизнес в неравностойно положение;
– подкопава доверието в държавните институции.
Сдружение „Бизнесът за Пловдив“ настоява за:
1. Незабавна проверка, която да установи:
– по какъв ред и с какви мотиви това е било извършено.
2. Писмена обосновка, включваща:
– защо стандартните законови срокове не са били приложени;
– защо работодател с публично известни задължения е бил третиран приоритетно.
3. Ясни и публични правила, които:
– да се прилагат еднакво спрямо всички работодатели;
– да не зависят от име, влияние или институционален „чадър“.
Българският бизнес не иска привилегии. Той иска справедливост, предвидимост и еднакви правила за всички. Защото държава, която обслужва избирателно, не е партньор на бизнеса – тя е пречка за неговото развитие.
С уважение,
СНЦ „Бизнесът за Пловдив“
