Сезонът на Левски: Успех ли е второто място за „сините“?
Левски завърши сезон 2024/2025 на втора позиция, което се случва за първи път на стадион „Георги Аспарухов“ през последните 9 години. Успех ли е постигнатото класиране за „сините“? Ще се опитаме да анализираме накратко в следващите редове.
Начална точка на сезона:
На 28 май Левски обяви новия си треньорски щаб, начело със Станислав Генчев, който току-що бе постигнал впечатляващи резултати с новака Крумовград – 6-то място и 15 последователни мача без загуба. Той замени Николай Костов, който стигна до плейоф за класиране в групите на Лигата на конференциите, но отпадна за Купата на България от Хебър и не класира Левски в евротурнирите.
„Сините“ се разделиха с двама от водещите си футболисти. Най-стабилният централен защитник Хосе Кордоба осъществи престижен трансфер в Норич, а Рикардиньо подписа с Виктория Пилзен. Селекцията на Генчев включваше шест нови футболисти – Матей Маркович, Кристиан Макун, Клеман Икенна, Алдаир, Мустафа Сангаре и Александър Колев, а Майкон вече беше подписал с клуба. Младият специалист не скри големите си амбиции, че Левски ще се бори за титла и Купа на България и като треньор на клуб от такъв калибър, може би, беше длъжен да ги заяви, но реалността се оказа добре позната. Той смени тактическата постройка и тимът заигра с трима централни защитници и двама централни нападатели – 3-5-2.
Първият полусезон:
С жълтите си екипи „сините“ първо допуснаха гол, преди да вкарат, а 90 минути по-късно постигнаха изразителна победа като гост на Локомотив София с 6:1. В този мач впечатление направи, че нападателят Борислав Рупанов игра 45 минути като централен защитник.
Последваха още три поредни победи над Ботев Враца, Локомотив Пловдив и Крумовград – отбори, които през целия сезон водиха битка на дъното в класирането. Първият по-сериозен тест бе загубен злощастно – 0:1 от Лудогорец в Разград, но „сините“ привърженици видимо имаха доверие на левскарския треньорски щаб, изграден от бивши футболисти, които са ставали шампиони на стадион „Георги Аспарухов“.
След поражението „сините“ се върнаха на победния път с неубедително представяне и 1:0 над Хебър, а клубът успя да продаде своя юноша Пламен Андреев на Фейенорд Ротердам. Така Матей Маркович, който започна само в първия мач, се превърна в първи избор на вратата. „Сините“ за втори път не спечелиха в седмия кръг при трудното гостуване на новака Спартак Варна, който тъкмо само преди часове се бе разделил с Александър Томаш.
В националната пауза за първи път бяха разменени кръгове в българското първенство поради невъзможност стадион „Васил Левски“ да приеме дербито Левски – ЦСКА. „Сините“ гостуваха в мразовитата и негостоприемна Бистрица и изиграха силен мач, завършил с 4:2 срещу ЦСКА 1948. Отборът на Генчев взе трите точки и като гост в най-старото столично съперничество със Славия и постигна още една трудна победа над Арда на „Герена“.
Така се стигна до второто разочарование на Левски през сезона, което се случи в дерби с Ботев Пловдив. „Сините“ доминираха с човек повече на терена, но допуснаха късен гол и бяха излъгани на футболен жаргон от „жълто-черните“.
В следващия кръг обаче късен гол донесе голяма радост на Левски срещу ЦСКА в голямото дерби на българския футбол. „Сините“ не бяха побеждавали „червените“ от над две години или общо 5 мача.
Но футболистите на Станислав Генчев се провалиха в мачовете след дербито – три поредни загуби за първенство от Берое и Септември у дома и от Черно море на „Тича“. Поражението от тима на Николай Митов дойде след голове на преостъпения и споменат по-рано Рупанов и Асен Чандъров. Именно краят на този мач сложи край и на шампионските амбиции на Станислав Генчев, който беше огорчен от представянето на отбора.
Левски завърши полусезона с пет поредни победи, а междувременно се класира за 1/4-финалите за Купата на България след изключително трудни двубои с втородивизионните Пирин и Дунав. Синята публика видимо не беше удовлетворена от представянето на терена и в края на декември имаше отлив като посещаемост, не само заради лошото време. Радостната новина бе завръщането след тежка контузия на един от любимците – Илиян Стефанов, който дори се превърна в златна резерва при една от победите.
Левски зимува на 10 точки от върха, с равен актив с Черно море и Ботев Плодив след 19 мача. На 16 декември, неочаквано или не толкова, пътищата на клуба и Станислав Генчев се разделиха поради различни виждания за развитие с ръководството, въпреки нелошото представяне в първенството и чисто статистически повечето точки, спрямо последните години.
Вторият полусезон:
В продължение на 21 дни Левски нямаше старши треньор. Отборът дори започна подготовка с един от помощниците на Генчев – Дарко Тасевски, който остана, преди Наско Сираков и Даниел Боримиров да се спрат на Хулио Веласкес. Целта пред испанския специалист с опит в Ла Лига и Ередивизие, бе Левски да се класира в евротурнирите.
Клубът закъсня и с трансферите. 34-годишният Георги Костадинов се завърна на „Герена“. Бяха привлечени трима футболисти от родното първенство – Светослав Вуцов, Карл Фабиен от Славия и Оливер Камдем от Локо Пловдив. Словенският халф Гашпер Търдин пристигна от родината си, а Евертон Бала, който направи силен полусезон със седем асистенции, бе откупен от бразилския си тим.
Всеки треньор има нужда от достатъчно време да наложи идеите си. Трудно е да поставиш един чужденец в българската действителност, но зимната подготовка не убеди почитателите на „сините“, че отборът върви в правилната посока, но ефектът „нов човек“ го имаше и Веласкес дебютира с победа над Лудогорец на стадион „Георги Аспарухов“.
След още две победи над Хебър и Спартак Варна, Левски отново вдигна очакванията и най-смелите дори си мислеха, че битката за върха не е съвсем изгубена.
Дойде първият сериозен тест за Веласкес, който не бе издържан – „сините“ бяха отстранени от Черно море на „Тича“. Тогава испанецът изненада, като за първи път си позволи да направи цели 5 промени в състава, но решенията му не доведоха до желания резултат и отборът загуби шансове за този трофей.
Само няколко дни по-късно Левски буквално възкръсна от отвъдното с гол и асистенция на Илиян Стефанов срещу ЦСКА, които измъкнаха точката с две попадения в добавеното време. След още една седмица тимът на Веласкес отново изоставаше с два гола и пак спаси точката срещу Славия. А последвалите две равенства с Арда и Ботев Пловдив много повече разочароваха привържениците. Всъщност след всеки следващ хикс, напрежението се покачваше, а имаше информации, че атмосферата в съблекалнята не е на добро ниво и това се забелязваше и на лицата на футболистите. Междувременно, Хулио Веласкес запази учтивото си отношение по време на интервюта и пресконференции – нещо съвсем нормално за възпитан европейски треньор, но неговото позитивно поведение не се харесваше на всички.
И все пак Левски спечели битката за второто място, тъй като беше най-постоянният отбор от своите конкуренти – Черно море и Ботев Пловдив, които отстъпиха драстично през втората част на шампионата. „Жълто-черните“ се сгромолясаха и дадоха мястото си на летящия Арда във финалната четворка.
„Сините“ вбесиха допълнително своята публика с трета поредна загуба от Черно море – този път на „Герена“, дошла след светкавичен обрат за 3 минути. И макар че не убеди изцяло с футбола си, Левски взе четвъртия поправителен тест с Морето и завърши сезона без загуба в плейофите, като трябва да се отбележи, че Веласкес избра един и същи състав за мачовете с варненци и кърджалийци, които бяха в пряка битка за бронза, което говори за честна игра, липса на подценяване и уважение към съперника. При испанския специалист отборът не загуби от Лудогорец нито веднъж – една победа и две равенства.
Равносметка на Левски:
Важен акцент от изминалата година е, че гореспоменатият Борислав Рупанов отбеляза 12 гола с екипа на Септември, докато най-резултатните футболисти на Левски са Марин Петков и Александър Колев с 9. Разбира се, двата клуба нямат база за сравнение и все пак е удивително как едно младо момче, което започна сезона като централен защитник, успя да отбележи толкова много попадения в дебютния си сезон. Той си спечели заслужено още един шанс със синия екип.
Левски се класира за Лига Европа и така ще изиграе поне 4 мача в европейските клубни турнири, благодарение на победата на Лудогорец над ЦСКА във финала за Купата на България. „Сините“ на Веласкес постигнаха целите, които бяха поставени от ръководството, но трябва да се отдаде и дължимото на работата на Генчев през есента. Може да се каже, че това второ място е малко по-различно от предишните и не може да се определи точно като „калъфка“, предвид началната позиция на клуба през май 2024 година.
Въпросът е дали още едно евентуално второ място през следващия сезон ще се възприеме като някакъв успех от публика, която е свикнала да се бори за златните медали?
Да, реалността е такава – Левски не е ставал шампион от 2009 година, а Лудогорец е пред останалите отбори, но столичният гранд е длъжен опита да надгради и да бъде реален конкурент на тима от Разград за шампионската титла.
Отборът от стадион „Георги Аспарухов“ е длъжен и да надгради игрово и приоритизира поне Купата на България, защото отстрани изглеждаше, че този трофей не беше толкова голяма цел и сякаш поредната загуба от Черно море в турнирен мач бе неглижирана от треньор и ръководство.
Предстои да разберем как испанският предводител на Левски ще се опита да развие българския отбор и колко време, има ли способностите да го направи, но и дали ще получи необходимото доверие от ръководните фактори на „Герена“, защото знаем, че мястото там е от най-ветровитите.
