Сезонът на ЦСКА: Преходен или започване от нулата?
След края на ерата „Ганчев“ на „Армията“ се пое по нов път. С управлението на клуба се зае богат собственик, който изцяло смени политиката на ръководене. За началото на кампанията на постовете си бяха оставени старите лица, а именно Филип Филипов, Стоян Орманджиев и бе назначен Михаил Александров като технически директор.
Именно те назначиха за старши треньор Томислав Стипич, който стартира дебюта си в българския футбол с гостуване на Лудогорец, там хърватския специалист показа добра игра, разчитайки предимно на млади български момчета, но въпреки това злополучно загуби след нелеп автогол на Християн Петров.
Последва победа над Хебър, но сред “червените” фенове вече се усещаше лек негативизъм към Стипич след неговото изказване, че “отборът ще се бори за пето място”.
На 3 август “армейците” гостуваха във Варна на местния Спартак. Ръководени от Александър Томаш, “соколите” нанесоха звучен шамар на софийския гранд, побеждавайки го с 3:0. Там, може би, ясно си пролича, че този сезон ЦСКА няма да бъде основен конкурент на Лудогорец.
След гръмката загуба черните облаци над “Армията” се сгъстиха. Критиките валяха от всички страни, ръководството и Стипич бяха поставени под огромно напрежение, а най-лошото за всички милеещи за ЦСКА, това бе само началото на най-срамния сезон в историята.
След поредната вяла игра и загуби от Славия и Арда, първият “бушон” Стипич изгърмя, а на негово място в Панчарево бе приветстван Александър Томаш, който гръмко напусна Спартак Варна в името на това да спасява положението в клуба на сърцето си.
В първия мач под негово ръководство “червените” отново допуснаха загуба, този път от Ботев Пловдив. Критиките към шефовете на ЦСКА бяха огромни по повод това, че нови футболисти така и не идваха в клуба.
По повод срамните резултати първия освободен директор бе Стоян Орманджиев, а нов изпълнителен директор в лицето на Радослав Златков бе назначен в клуба. Междувременно “червените” се сдобиха с втората най-скъпа селекция в шампионата.
Всички надежди бяха в Томаш и екипа му, но резултати така и не идваха. Загуба от Септември, загуба в дербито с Левски, равенства с борещите се за оцеляване Локомотив Пловдив и Крумовград.
Стигна се до още едно уволнение на директор, това на Филип Филипов, а на негово място бе представен португалецът Пауло Нога. Въпреки всичко хубаво което се случваше в клуба, като строеж на нов стадион, модернизиране на базата, инвестиране на огромни средства и непрекъснатите подобрения, то случващото се на терена бе трагично.
Момчетата на Томаш завършиха редовния сезон на пето място, но всички виждаха спасението и излаз в Европа в предстоящия финал за Купата на България срещу Лудогорец. „Армейците“ показаха добра игра в турнира и елиминираха последователно Добруджа (0:4), Спартак Варна (2:3), Арда (2:1) и на 1/2 финалите Черно море след (0:0 и 2:1), за да стигнат до мача за трофея.
На 22 май “червените” привърженици сътвориха нещо, което рядко може да се види по българските стадиони. 40 000 изпълниха стадион Васил Левски в очакване на трофея след победа над хегемона, но плахите “армейски” футболисти не се осмелиха да отправят удар към вратата и след детинска грешка на Тибо Вион горчилката отново остана за “червените” фенове.
Все пак остана един последен шанс за ЦСКА да се класира за Европа, “армейците” трябваше да победят Арда в баража даващ право на участие в Лигата на конференциите. Разбитата команда на Томаш пропусна и този шанс, след като допусна изравняване в последните минути на мача и загуба при дузпите.
Това трябваше да бъде сезон в който ЦСКА изгражда стил и създава ядро от лидери в отбора, показва израстване на футболисти и стабилна игра, но в Борисовата градина отново са на фаза рестарт. Надеждата остава у феновете, надявайки се, че отбора неминуемо ще догони клуба и публиката.
