
Директор „Комуникации“ в Левски – Климент Йончев, публикува съобщение в социалните мрежи след равенството 2:2 в Добрич. Йончев разказа емоционална история от своето детство и направи съпоставка за истинския футболен празник на стадион „Дружба“. В заключението си той заяви, че класирането твърди, че „сините“ заслужено са първи и дори имат възможност да направят още грешки.
“В деня след онова 0:0 баща ми беше неутешим. Това беше първият ми мач и той се надяваше да е добър, така че 6-годишният аз да избере неговия отбор, който да следва. Когато видях колко е тъжен, казах на майка ми, че и аз трябва да стана фен на Съндърланд, за да мога да му съчувствам. Така започна всичко за мен.”
Сетих се за този цитат от едно проучване за фенските нагласи веднага след като видях повторение на изравнителния гол на Кристиан Димитров срещу “Добруджа”. Погледът ми привлече едно от децата, които гонят топките. С екип на домакинския отбор, но крещящо от радост след гола на “Левски”. Това е ясен знак.
И при това е поредният такъв през последните няколко месеца. Може да е и от моя балон, но усещам, че се връща едно позабравено чувство – независимо какво или къде се случва, всички погледи са вперени в “Левски”. Това носи със себе си напрежение и голяма отговорност. Така трябва да бъде. Така е нормално да бъде.
В дните преди този двубой се извиваха опашки за билети – нещо, което изненада мнозина, защото “не се било случвало отдавна”. Аз не знам дали е невиждано отдавна, но е факт, че еуфорията в Добрич беше изключителна. И това е може би най-добрата новина след този мач.
Пълни трибуни и зрелищен развой, за който всички присъствали ще разказват с години в града – “Помните ли мача с “Левски”… Аз бях там.” Дано отборът на Ясен Петров успее да се спаси и да надгради, защото Добрич заслужава силен отбор. А отборът заслужава по-хубав и по-поддържан терен.
Другата добра новина е, че българското първенство вече ясно показва потенциал, когато се дава реален шанс на отборите да се борят – всеки според целите си. Може пък това да доведе до някакъв ренесанс за футбола ни. Да, има си проблеми – терени, бази, модели на финансиране, но това би трябвало да са все решими казуси, дългосрочно. Стига да има воля и търпение. Има ли интрига, има ли зрелищни мачове, нещата ще се случат. Ако първенството приключва през февруари, на никого няма да му пука, нито за терените, нито за базите и дори за съдиите.
Иначе, видях и чух много анализи и мнения за мача, но в крайна сметка едно е вярно – футболът освен, че е велика игра, е и справедлив спорт. Дългосрочно винаги те поставя на мястото, което си заслужил. В един мач късметът може да е с теб, в следващия ще ти изневери и така балансът е възстановен.
Та, следвайки тази логика, към днешна дата класирането твърди, че “Левски” заслужено води. И дори си е заслужил възможността да направи още грешки до края. А дотогава – кой знае колко деца още ще го обикнат и ще тичат след автобуса.“








