Президентът на Славия Венцеслав Стефанов говори след равенството 0:0 с Черно море от 13 кръг на Първа Лига. Босът на най-стария столичен клуб изненадващо благодари на публиката, преди голямото напрежение между двете страни в последно време. Стефанов говори за Светльо Вуцов и казуса му с националния отбор, и евентуален трансфер на Кристиян Балов в ЦСКА.
„Благодаря на публиката, че този път бяхме като едно – и фенове, и клуб. Радвам се, че има развитие в отбора, и че има колектив. Шансът не беше на наша страна, но съм убеден, че в следващите мачове ще е все по-добре. Очакват ни добри времена“, заяви той.
„Виждам, че отборът играе като юмрук. Всеки се бори за колегите си, има хъс и желание, победите ще дойдат. Аз мога да кажа само едно нещо – треньор на националния отбор е Димитров, той взима решенията. Светльо Вуцов, ако иска да расте и да го уважават, не може да казва „аз няма да играя, докато този е тук“. Играе за националния отбор, трябва да го разбере. Уважавам го. Не искам да влизам в подробности и да пълним редовете какво и защо станало.
Всеки, когато е млад, допуска грешки. Знам, че някой ден ще разбере грешките си, дано не е фатално за него. Играе добре, дано продължава така. Не може да поставя условия. Имаше един, който не искаше да играе за България, а след това желаеше да е президент. Такива хора не могат да бъдат уважавани от футболната общественост, защото само когато някой дава всичко от себе си за България, само той може да е уважаван“, коментира Стефанов.
„Има хора, които оценяват съдийството, попитайте тях. Не съм капацитет, не съм специалист. Съдията с нищо не повлия на отбора и на играта, да, справи се. Писна ми от простотии! Някой като вас е написал някаква простотия, изсмучена от пръстите. Да си постави името кой е.
Това ли е вашата задача? Кой колко пари иска. Не отговаря на истината това. Не искам повече да ми задават такива въпроси. Ако има нещо такова да кажа, ще обсъдя с ръководството на ЦСКА. Достанич има рожден ден и трябва да си го празнува по достойнство, защото заслужава. Той заслужава уважение и като треньор, и като човек“, завърши Венцеслав Стефанов.
