Томаш: По-трудно е идентичността на ЦСКА да бъде разбрана от наемниците
Александър Томаш говори пред bTV кои са проблемите в ЦСКА, с които се сблъсква, каква е равносметката му за изминалите месеци и кой носи отговорността за трансферите.
„За 4-те месеца в ЦСКА“
ЦСКА винаги е бил тежка диня. Моментът може би не беше най-добрият, но както винаги съм казвал, на ЦСКА не се отказва.”За постигнатите резулати – 17 мача, 9 победи, 5 равенства и 3 загуби (голова разлика – 31:16)“Не съм доволен, аз съм максималист и искам повече! Наясно съм със ситуацията и в състоянието, в което аз и моят екип поехме отбора. Загубите не са приятно нещо, оставят горчив вкус, но пък те са тези, от които може да се учим.
”За селекцията“
Аз нося пълната отговорност в спортно-технически план. Аз и моят екип даваме посоката, даваме профилите на играчите, които търсим и ги спускаме към скаутското звено. Те подготвят хората и ни ги показват. Аз одобрявам или не. Когато одобря – започва да се работи – кариера, психологически профил, гледа се на живо, и то не един път.
След това аз разговарям лично с футболиста и ако всичко това съвпадне с визията на ЦСКА, се дава на изпълнителния и спортния директор, които са длъжни да преговарят за привличането му. Това е тайната, която всички искат да разберат – кой носи цялата отговорност.
”Осъзнават ли футболистите какво е ЦСКА?“
По-трудно е в момента идентичността на отбора да бъде разбрана от наемниците. Не ме разбирайте погрешно. Има много добри футболисти, които са наемници. В България сме свикнали да казваме заплатаджии. Има и доста отдадени футболисти, които са закърмени с идеята. В момента, в който аз и екипът ми, стъпихме на “Панчарево”, доста добре сме запознали футболистите, не само в какъв клуб са, а че това е една институция. И ако те не го осъзнаят, лека полека те ще отпаднат.
”През 2003 г. – 8 чужденци, сега 18“
Навремето когато си отидех на село, много обичах вечерите, всички сядахме на масата и аз слушах големите какво ще говорят… Наскоро видях един колаж – Коледа през 80-те години и сега – през 2024 г. На едната снимка хората са усмихнати, контактуват, говорят си, а на другата – всеки е с телефона. Как да ви обясня разликата преди и сега? Ние трябва да се адаптираме, да намерим пътя към футболистите, да ги докосна, за да ги обединя. Да знаят, че не излизат само за само заплатата. Това е страст, начин на живот!”
