Бившето крило на ЦСКА Вив Соломон-Отабор разказа в подкаста „TDL Podcast“ за престоя си на „Българска армия“. Той сподели подробности около трансфера си, адаптацията в България, работата си с Люпко Петрович, както и причините за раздялата с клуба. Шестмесечният му период в София завърши с 20 мача, един гол и две асистенции.
„ЦСКА ме преследваше силно. Президентът летя до Лондон, за да ме види. Срещна се с мен, майка ми и баща ми. Каза: „Не се притеснявай, ще се грижим за теб“, но очевидно бях леко скептичен към Източна Европа. Лига Европа, други африкански играчи, чужденци, бразилци, португалци… Започнах да правя проучване“, разказа Соломон-Отабор.
„Доста хора отиват в чужбина, видях как е за тях, може би щеше да проработи и за мен. Казах си, че ще опитам нещо ново. Отидох до Бирмингам за предсезонна подготовка, исках да видя дали нещо ще се промени. Казаха ми: „Остани, остани, ще играеш“, но бях като „Не, може би имам нужда да изляза от зоната си на комфорт, да изследвам нещо ново“. Всички бяха объркани. Поискаха (ЦСКА) медицинските ми неща от Бирмингам и физиотерапевтите ме питаха: „Наистина ли ще отидеш?“. Бяха шокирани от локацията“, допълни той.
„Когато отидох, беше лудост от самото начало. Не осъзнавах колко е голямо. Никой не беше правил това – млад играч да отиде от Бирмингам, клуб от Чемпиъншип, в ЦСКА София.
Това е като да играеш в Манчестър Юнайтед. Приемат го много на сериозно. Първият треньор, който имах, е носител на Шампионска лига с Цървена звезда – Люпко Петрович. Много, много добър треньор, но беше на около 75 години. Има огромен опит, просто го слушаш, не можеш да му отговаряш.“
„Беше уникално преживяване. Да работиш с треньор, който не говори английски, някой трябваше да превежда, всичко това беше ново за мен. Стояхме в хотела преди мачовете, никога не си бяхме вкъщи. Бях много добре посрещнат. През първите шест месеца се наслаждавах наистина много, но през декември започнаха да стават расистките работи“, сподели още Соломон-Отабор.
