Ще стане ли Левски шампион с Хулио Веласкес?
Tози въпрос вълнува „синята“ част на България, а и не само нея. Ще дойде ли краят на 14-годишната хегемония на Лудогорец през 2026 година? След 19 кръг Левски зимува със седем точки преднина на върха – за първи път от 2009 насам, последния шампионски сезон. През последната календарна година тимът от стадион „Георги Аспарухов“ видимо израсна, но дали това ще бъде достатъчно за успешен финал на първенството?
12 месеца по-рано:
Левски се раздели със Станислав Генчев и 21 дни около Коледа и Нова година нямаше треньор. „Сините“ бяха събрали 40 точки, колкото имаха и Черно море, и Ботев Пловдив, на 10 точки от първия Лудогорец, което по-скоро означаваше, че целта е завръщане в европейските клубни турнири. Чак на 5-ти януари, след първата тренировка на отбора за годината, Хулио Веласкес бе представен като новия наставник на стадион „Георги Аспарухов“.
Началото:
Резултатите в зимната подготовка не бяха удовлетворяващи, трансферите закъсняха, но испанският специалист дебютира на „Герена“ с 2:1 над Лудогорец. След три поредни победи в първенството обаче дойде истинският тест за Левски, който не бе издържан. На „Тича“ Веласкес допусна първата си загуба начело на „сините“, а отборът отпадна за Купата на България и почти със сигурност загуби шансове за трофей през сезона.
Вторенството:
Само няколко дни по-късно Левски можеше да загуби болезнено и от ЦСКА, но възкръсна с два гола след 95-ата минута, което зарадва малко или много Синя България. Седмица по-късно дежавю – „сините“ отново оцеляха в лудо и нервно столично дерби със Славия, а впоследствие отборът на Хулио Веласкес записа още две поредни равенства, които не бяха приети така добре като първото.
Спадът на претендентите за призовите места бе голям, но „сините“ вбесиха допълнително своята публика с трета поредна загуба от Черно море – този път на „Герена“, дошла след светкавичен обрат за 3 минути. И макар че се усещаше напрежението, Левски закономерно взе третия поправителен тест с Морето и завърши сезона без загуба в плейофите, окичвайки се със сребърните медали за първи път от 9 година. Едва ли някога второто място е било цел за „сините“, но тази година можеше да се приеме като малък успех.
Синьо лято:
Левски се представи повече от прилично при завръщането си в евротурнирите. Лудогорец спечели и Купата, което означаваше, че „сините“ ще изиграят минимум 4 мача, започвайки от Лига Европа. Отборът на Хулио Веласкес показа характер в реванша срещу Апоел Беер Шеева и излезе от ситуация, от която малко отбори ще излязат, благодарение и на новия любимец на публиката Светослав Вуцов, който хвана три дузпи и записа името си в историята.
Мачовете с Брага бяха още по-голямо предизвикателство, но Левски се противопостави срещу доста по-класния тим от Португалия. С малко повече футболен късмет, „сините“ можеха да отстранят и този съперник, но след над 210-минутна битка отпаднаха злощастно и се пренасочиха към Лига на Конференциите. Там съперник бе азербайджанският Сабах, а късен гол на Борислав Рупанов взриви стадион „Георги Аспарухов“ за първа европейска победа и даде необходимото самочувствие на „сините“ от София да спечелят и реванша. Така се стигна до сблъсъка с АЗ Алкмаар, където Левски се сблъска с реалността и приключи участието си на прага на груповата фаза.
Стабилна есен:
Левски не допусна този добре познат октомврийско-ноемврийски спад, който се случваше през последните няколко сезона. Загубите пак ги имаше, не бяха малко и донесоха разочарование на привържениците, но след всеки слаб резултат, отборът на Веласкес показваше реакция и не допускаше втора пореден неуспех. „Сините“ са тимът с най-много отбелязани голове и с най-малко допуснати. Испанецът разполага с голям избор от 23 футболисти, но въпросът е дали те наистина са равностойни, както твърди треньорът, защото например липсата на Радослав Кирилов се усети в края на полусезона.
Добрата новина на „Герена“ е, че немалко футболисти носят голове за отбора, който не е изцяло зависим от един определен играч. Има и немалко футболисти, които не успяха да се докажат по време на тренировъчния процес пред треньорския щаб и на мачовете пред публиката. Сега е времето за промяна – да се привлече футболист, който да се впише в съблекалнята и вдигне класата на терена, и да се освободи от поне един човек, който не попада в плановете на треньора или не показва качества дори в мачовете за Купата с втородивизионния Хебър и аматьорския Витоша.
Зима 2025/2026:
Левски зимува с 4 точки пред отбора на „сините“ от изминалата есен. Прогресът го има, но има и разочарование от загубените дербита. Футболистите на Веласкес обърнаха и спечелиха на негостоприемния „Тича“, победиха ЦСКА 1948 вкъщи, но завършиха наравно с основния си претендент на „Герена“ а загубите от ЦСКА и Славия тежат.
Съдбата си знае работата: „Сините“ и „зелените“ ще се срещнат три пъти в рамките на първия футболен месец в България. Два мача в Разград, два мача за Купа и Суперкупа, които, може би, ще бъдат едно от разковничетата на този сезон за Левски. А Веласкес все още не познава вкуса на загубата от този отбор, но не познава и вкуса на победата в дербито срещу ЦСКА. Ако „червените“ се изкачат в топ 4 до края на редовния сезон, по всичко изглежда, че плейофите ще бъдат големият тест за амбициите на тима от стадион „Георги Аспарухов“. Левски трябва да се научи да печели и точно тези мачове, за да има аргументите да бъде шампион. „Сините“ изпращат по-скоро позитивна и възходяща година, но през месец май сребърните медали няма как да бъдат приети като успех.
