ГЛЕДАЙ: Момчето от Дуала: Головата машина на Септември София – Бертран Фурие

преди 4 часа

0 245 6 минути четене

Нападателят на Септември София Бертран Фурие изпрати силен полусезон с „виненочервения“ екип. Снажният таран вкара 11 гола в 20 мача за столичния отбор в квартал „Драгалевци“ и един от водещите голмайстори на българското първенството. Роденият в Дуала, Камерун, футболист даде специално интервю за TribunaSofia.bg в навечерието на първия пролетен кръг.

Обикновено моята работа е да представям футболиста, с когото разговарям, но как би се представило сам момчето от Дуала пред българските футболни фенове?

– Бих казал, че съм нападател. Аз съм човек с много енергия и винаги опитвам да дам най-доброто от себе си на футболния терен. Извън футбола не обичам да споделям много. Харесва ми вниманието на терена, но не и извън него.

Ти си на 28 години, може би в разцвета на своята кариера, разкажи ни повече за периода преди Септември и какво те накара преди две години да направиш крачката към България и българския футбол?

– Преди да подпиша със Септември, бях във Франция, в някои от ниските дивизии. Нивото и средата бяха добри, за да играеш и да се развиваш. В комфортната си зона си, с приятели, но се стремя да играя в по-добри отбори и първенства. Идването ми в България беше добро решение и сега стремежът ми остава същия.

Първият сезон със Септември се усещаше като истинска футболна приказка — след като бяхте аутсайдер и загубихте първите шест мача, отборът стана конкурентен и дори победи най-големите клубове в България. Кой беше ключът към тази трансформация под ръководството на Николай Митов?“

– Имахме много труден старт. Имаше много нови играчи, включително и аз. Отне ни време да намерим баланс и да се сработим. Работихме много върху силните си страни и играхме според тях и това ни помогна да успеем да победим срещу големите отбори и да останем в групата.

След като част от отбора вече има опит как се излиза от тежка ситуация на дъното на класирането, предстоят два ключови мача за „шест точки“ срещу преки конкуренти. Готов ли е Септември да започне сезона с две победи?“

– Разбира се, че това е целта, когато излезем на терена, независимо срещу кого играем. В този момент тези два мача са по-важни. Те са преки съперници. Ще бъде трудно, винаги е трудно, но сме готови, работихме усилено по време на подготовката и нека видим как ще се развият нещата.

Ще играете на своя стадион в „Драгалевци“. Колко ще помогне това на отбора в оставащите мачове?

– Надявам се, че ще помогне. Предстои да разберем. Развълнуван съм. Казаха ми, че има малко повече хора, когато играем тук. Ние тренираме тук и познаваме терена. Надявам се, че ще ни даде някакво предимство.

Посещаемостта на мачовете на Септември не е висока в повечето мачове. Как ти се отразява това?

– Винаги е по-добре, когато играеш пред пълни стадиони. Те могат да ти дадат допълнителна енергия, която може да ти липсва по време на мача. Или когато направиш хубаво отиграване, да те подкрепят. Разбира се, че е важно, но ние сме професионални футболисти и трябва да се адаптираме към всяка ситуация.

С толкова много млади български играчи в отбора винаги съм се чудил — на какъв език общувате в съблекалнята и разбират ли се всички лесно?

– Футболът е универсален език. Лесно е да свържеш. Ние сме късметлии, че повечето говорят английски. Аз съм тук от година и половина и знам определени думи, изрази, с които да общувам и да се шегувам с тези, които не говорят английски.

Новият треньор, Славко Матич, успя ли да предаде своята енергия на отбора в съблекалнята?

– Да, със сигурност. Никой не може да го отрече. Той е треньор с голяма енергия. Надяваме се, че всички тези предпоставки ще бъдат от полза, за да може отборът да остане в Първа Лига.

Какво би ви накарало да се почувствате удовлетворени в края на сезона – за теб и за отбора?

– На първо място отборът да се спаси, колкото е възможно по-бързо и с цялата си скромност мисля, че имаме повече от достатъчно качество да го направим. Това се доказва само през уикендите.

Миналия сезон играеше напред заедно с Борислав Рупанов, и той в крайна сметка вкара повече голове от теб. Сега, като играеш основно като единствен нападател, ти си голмайсторът на отбора. Как се чувстваш и смяташ ли, че можеш да вкараш повече голове от него?

– Бях щастлив, когато Рупанов бележеше и съм сигурен, че и той е щастлив за мен тази година. Имам много добри отношения с него и му пожелавам най-доброто. Дори сега, няма значение кой вкарва. Най-важното е да носи точки на отбора.

Мислиш ли, че начинът, по който отборът е подреден тактически, ти помага да играеш по-добре?

– Да, със сигурност, щом има резултати, ми е помогнало. Надявам се, че следващите голове, които вкарам ще помогнат повече на Септември да постигне целта си.

Виждаме колко обичаш футбола и колко емоции влагаш в отпразнуването на голове. Как ще отпразнуваш в неделя, ако вкараш, и да очакваме ли нещо подобно като хитрата дузпа срещу Арда?

– Не мога да разкрия тайна. Всички трябва да са нащрек. Когато вкарам, ще бъде приятна изненада.

Искам да те върна към един труден момент за теб преди около година — в едно интервю спомена, че си боледувал от малария и си загубил много килограми. Можеш ли да разкажеш повече за тази и кое беше най-важното за теб в борбата с такава сериозна болест?

– Беше много трудно. Страдах в болничното легло. Това е смъртоносна болест. Много съм щастлив, че днес съм здрав и наистина го преодолях. Семейството, моята половинка и приятелите ми бяха с мен и те ми дадоха много сила. В този момент не мислиш за футбол. Сега съм здрав, щастлив и благодаря на Бог за това.

Знам какво вероятно ще отговориш — че индивидуалните награди не са толкова важни, колкото колективните на отбора. Но какво е значението на индивидуалните награди и как се чувстваш да бъдеш признат за най-добър, избран от читателите на TribunaSofia.bg за Играч на месеца за ноември?

– Във Франция го наричаме анекдот. Винаги е хубаво да получиш индивидуално признание, но не е толкова важно, колкото колективното.

Казах си, че няма да питам директно за трансфери, затова ще го попитам по друг начин. Как се чувстваш, когато четеш слухове за трансфери за себе си, които не са верни?

– Странен въпрос. Благодарен съм, че съм на 28 години днес. Вече не съм млад футболист и това не може да ми се качи на главата и да ми повлияе. Какво пише в интернет и какво се случва в офисите на клуба – са две различни неща. Хората трябва да са внимателни какво четат.

И ако имаш мечтан клуб, на първо място ли е Олимпик Марсилия?

– Да, на 100%!

Момент, който привлече вниманието ми този сезон, беше когато Димитър Шейтанов, твоят бивш съотборник, спаси дузпата ти, но само след една минута успя да вкараш. Смяташ ли, че това говори за характера ти?

– Искам да вярвам, че да. На 28 съм и вече мисля по различен начин. За всеки нападател е важно да се върне в мача бързо. В един момент можеш да вкараш гола на живота ти, а в следващата минута нещо, което 6-годишно дете би вкарало. Тези моменти са част от футбола и живота.

Когато не си на терена, как обичаш да си запълваш свободното време? Четеш ли книги и какво мислиш за живота в София?

– Харесва ми да чета, да излизам в София, когато имам време…и не е толкова студено. Понякога времето може да е предизвикателно, но се наслаждавам на времето ми в този град.

Има ли песен, която обичаш да слушаш преди мач, с която се зареждаш, преди да излезеш на терена?

– Няма да кажа една конкретна песен, но си пускам африканска, камерунска музика, защото има много ритъм и ми харесва да имам тази енергия преди мачовете.

Благодаря ти за откровеното интервю. В края на разговора ти пожелавам здрав и успешен сезон с много голове за Септември. Какво би искал да кажеш на приятелите си и на нашите зрители, и можеш ли да кажеш няколко думи на български?

– Благодаря за пожеланията. Наистина ги оценявам. Нека помисля…“Айде, Септември!“.