Бивш съдия обясни защо има дузпа за Левски срещу Локо Пловдив
Бившият елитен асистент-рефер и бивш главен методист на Съдийската комисия към БФС Детелин Баялцалиев обясни, че реферът Димитър Димитров правилно е назначил дузпа в края на шампионатния мач от 25-тия кръг Левски – Локомотив Пловдив. Благодарение на удара от 11-те метра сините спечелиха с 1:0 срещу смърфовете и остават с 9 точки преднина пред Лудогорец. От Съдийската комисия на БФС също не отчитат грешка, макар че Мартин Марков, който бе във ВАР-екипа, бе изваден от нарядите за предстоящото дерби Лудогорец – ЦСКА, където бе определен за асистент-ВАР.
“По принцип съм учуден защо чак толкова голям шум се вдигна. Гледал съм много мачове, много първенства. Неведнъж мач се е решавал с дузпа, в последния кръг се е решавала и титлата. Дузпи има всеки кръг. Сега изведнъж – някакъв много голям шум. Вярно е, че единият цвят фенове ще кажат, че няма никаква дузпа, измислена е. И оттам нататък проблемът е, че започват да хейтят, да се обиждат. Това е, което най-много ме дразни. Много пъти аз така съм на ръба да кажа: повече няма да влизам в този Фейсбук, няма да коментирам, защото хейтът е много по-голям от това хората наистина да искат да чуят някакво компетентно мнение или някакво обяснение.
Другите, обратно, казват: “абсолютно чиста дузпа”. Естествено, че интересът клати феса. Обаче в края на краищата – чак толкова много емоции… Ако беше дадена само гледната точка отзад, никой нямаше да коментира тази дузпа и всеки щеше да каже: това си е абсолютна дузпа, няма проблем, и си минава и заминава.
От тази гледна точка обаче има едно движение на десния крак на футболиста на Левски. Много хора, които не са запознати в детайли, са чули, че има ситуация, при която нападателят изнася крака си в едната или в другата посока, за да търси контакт и да заблуди съдията, че е бил фаулиран и така нататък.
Това нещо са го чули хората и сега си го прилагат навсякъде. Но ще бъда малко по-обстоятелствен за това положение, искам да обясня. При това движение на десния крак на Око-Флекс може да има, в зависимост от обстоятелствата, три различни решения и ние сега ще разгледаме тези три вида обстоятелства, които водят съответно до различно решение на съдията.
Първият момент е: ако футболистът, изнасяйки крака си вдясно – Око-Флекс в случая – настъпи или ритне защитника, това ще бъде нарушение в нападение. В нашия случай обаче няма такова нещо.
Нападателят стъпва на земята, на защитника двата крака са във въздуха. Е как, като на локомотивеца двата крака са му във въздуха, а на Око-Флекс въпросният му е на земята, синият играч ще го е настъпил? Аз преди известно време – преди няколко кръга, когато имаше друга спорна ситуация, напомних израза: „Извинете, стъпил съм под крака ви“ и тук сега може да се приложи. И това е в рамките и на шегата, но и не съвсем, защото много хора твърдо защитават това свое виждане. Но това беше първият случай. При тези обстоятелства, ако нападателят е ритнал или настъпил защитника, трябва да се даде фал в нападение.
Вторият сценарий на една такава ситуация. Много пъти футболистът търси наистина съприкосновение от защитника, за да заблуди съдията, че е бил фаулиран и да му се отсъди дузпа. Тогава се отсъжда непряк свободен удар. Когато нападателят търси контакта, се отсъжда непряк свободен удар и жълт картон за това, че се опитва да заблуди съдията.
Този сценарий обаче е верен тогава, когато топката е ничия. Тя се намира на известно разстояние. Двамата футболисти са тръгнали към нея, за да влязат в единоборство и да я спечелят. И още докато се приближават към нея, нападателят прави това движение с крака си – в случая вдясно, друг път вляво, зависи от коя страна е защитникът – но това е преди топката да бъде в нечие притежание. Но Око-Флекс владее топката. И идва третият случай.
Но какво значи да я владее всъщност? Ние виждаме, че той тук е овладял топката, контролира я, тя е в краката му. Тогава, когато тя е в краката му и той я владее, има право да стъпва около нея, където си пожелае.
Тук синият футболист, виждайки, че идва защитник, се опитва да запази топката в свое владение, като прави един финт. Неговото намерение очевидно е да запази топката, като използва външната част на левия си крак. Естествено е, че за да сложи там левия си крак, трябва да му направи място с десния. И той изнася десния си крак надясно, за да направи този финт и да запази топката, която е негова. Защитникът е този, който трябва да се съобрази с това, че топката е във владение на неговия противник и да бъде внимателен в начина, по който ще подходи – то вече не е единоборство.
Ама не виждаме внимателно подхождане. Напротив, той влиза и извършва така нареченото “невнимателно нарушение”, тоест нарушение, при което няма картон, защото няма опасност за здравето на противника. И това е едно нарушение, което, както се изрази Съдийската комисия, навсякъде по терена се наказва като невнимателно нарушение, careless е терминът на английски, с пряк свободен удар и без никакъв картон. В случая – в наказателното поле, заради което се дава дузпа.
Дузпа е. Тук най-важният критерий, най-важното обстоятелство е, че синият футболист владее топката и тя е в неговите крака.
Обясних трите сценария при едно такова движение на крака на футболиста и моето мнение – твърдо убеден съм, че когато футболистът владее топката, той има право да си я запази по този начин. А защитникът е този, който трябва да внимава в стремежа си да отнеме топката от владението на противника, за да не го фаулира.
За да убедиш хората в някакво твърдение, не е достатъчно да им кажеш „има нарушение“, „има дузпа“ или „няма дузпа“. Когато им обясниш какви са различните варианти и кои са съображенията, които трябва да има съдията или който и да е, анализирайки тази ситуация, тогава те започват малко повече да ти вярват.
Ние сме чували много пъти тази реплика и тя е абсолютно вярна – че ВАР разглежда всичко, което се случва на терена. Само че не го разглежда пред цялата аудитория, а във VAR буса, нали? Така че те са разгледали тази ситуация.
По протокола на ВАР се казва, че системата се намесва само когато има явна грешка на съдията. Дори четох коментар защо не е разгледал ВАР, след като мненията тук са 50:50. Щом са 50:50, значи няма явна грешка.
Освен това хората във ВАР са съдии, обучавани къде по-добре, къде по-зле, но с подготовка както теоретична, така и практическа. Те по същия начин си обясняват ситуацията, както аз преди малко, и видяхме заключението. Този път съм съгласен със Съдийската комисия”, заяви Балцалиев в подкаста “Шампионски игри” в YouTube.
