Наставникът на Миньор Перник – Велислав Вуцов – гостува във „Вечерното шоу на БНТ“. Той сподели, че синът му Светослав, който е част от „сините“, е отхвърлил предложение от украински клуб с десет пъти по-високо възнаграждение, за да запази шанса си да стане шампион с тима от „Герена“.
През годините Светльо неведнъж е показвал симпатии към ЦСКА, а водещият Тончо Токмакчиев попита Вуцов на кой отбор всъщност е привърженик най-малкият му син.
„Абе, глупости. Виж сега, той е много сложен. От малък е много тежък характер. И той почна да вика: „Аз съм от ЦСКА“, за да дразни всички. Той го правеше, за да дразни. Повярвай ми. Викаше: „Аз съм от ЦСКА“. Биеха го и братята му, аз най-малко, и баба му, и всички. Цялата рода. И той седеше така, гледаше тъпо. Мълчи, мълчи, понабият го — „Ти от кои си?“ — мълчи, мръдне се настрани — „От ЦСКА“. А той го правеше нарочно, за да дразни.
Е, сега обаче да ти кажа, когато тръгна към “Герена”, когато нещата се случиха, независимо че съм бил като орел над него, да го браня от всички тъпотии, винаги той е взимал сам всяко едно решение.
Той имаше напрежение в Славия, свършваше му договорът. Един път беше преподписал. Нещата още повече се развалиха, отношенията се влошиха. Дойдоха опити някакви да го натискат да подписва нов договор. Той каза: „Няма да подпиша нов договор, не искам. Времето ми в Славия свърши. Славия е един прекрасен клуб, да взима млади футболисти, да ги качва нагоре, но в момента, в който те станат на по-високо ниво, вече е много трудно да ги задържи, защото там има голямо разминаване. Но не е това темата.
И той имаше, казвам ти го директно, оферта от италиански отбор от Серия А, който му предлагаше… Светльо имаше още шест месеца договор със Славия, до юни месец. Италианците казаха така: ако той до юни месец издържи да не подпише нов договор, ето ти договора от нас. Трансферният прозорец затваря на 1 февруари за този сезон, няма да играе, няма да пази в Славия. Те му казват: „Ти си резерва, няма да те броим, ще те смачкаме.“
И те казват: „Не ни интересува. Ето ти договор с много добри пари — два пъти повече от парите в Левски, но до юни седиш резерва в Славия, не пазиш и после отиваш в Италия, в отбор, в който пак има вариант да не играеш. По-скоро си взет за втори вратар.“ Проверено – знаеш дали те взимат за първи или втори избор. А знаеш, че вратарският пост не е такъв, който се мени често, особено в Италия. И не само там.
Тогава дойде предложението от Левски и аз го питах: „Ти какво мислиш?“ Той вика: „Тате, честно да ти кажа, не съм от ЦСКА. Аз ви дразнех, аз такова…“ и започна да се извинява. Викам: „Добре, второ — знаеш, че там няма да те приемат добре в началото, ще има брожения за това, онова…“
Аз поемам ангажимента по някакъв начин да успокоя нещата първите един-два месеца. Оттам нататък си ти. — „Това няма да е проблем.“ Но сигурен ли си, че си готов на тази крачка? Вика: „Тате, тръгвам пеша. Ако ми кажат утре — тръгвам. Не ме интересуват пари, не ме интересува нищо. Не ме интересува договорът — колкото ми го дадат. Не ме интересува дали съм титуляр днес.“ Тогава имаше един хърватски вратар, който пазеше. „Аз ще се преборя.“
И когато отиде на “Герена”, и когато нещата се случиха, не мина повече от една седмица, и като си дойдохме, вика: „Абе, това е друго нещо, бе. Това е друг спорт, бе.“ Не беше играл на друго място преди Славия. Беше впечатлен от отношението, от хората по стадиона, от клуба като организация, от това колко хора ходят на тренировки, от първия мач.
„Преди два-три месеца, в началото на трансферния прозорец, дойде много сериозна оферта от украински клуб. Много сериозна. И пари за Левски много, и за него много. Директна оферта. Дойдоха вкъщи хората — дай да сядаме, да говорим. На другия ден искаха видеовръзка с треньора, да му кажат колко го искат. Това е най-богатият клуб в Украйна в момента, с повече пари от Динамо и Шахтьор. 100% ще играят в Европа. Ти ще си… Казаха му цената — за теб толкова пари, толкова бонуси. Той слуша, слуша и вика: „Не ме интересува. Аз искам да стана шампион с Левски. Нищо друго не ме интересува.“ Неговото мнение с това свърши.
След два дни информирах клуба, бях длъжен. Питайте Сираков, питайте Боримиров — може те да кажат: тези пари ни интересуват. Сираков каза: „Този човек не се продава.“ На мен ми хареса неговата реакция. Той не се замисли и за секунда, че ще взима 8–10 пъти повече пари от Левски“, каза Вили Вуцов.
