Сезонът на ЦСКА – от кошмарния старт с Душан Керкез до триумфа за Купата на България с Христо Янев
ЦСКА изпрати един противоречив сезон, който започна кошмарно, но завърши по възможно най-благоприятния начин – с Купата на България и завръщане в Лига Европа. Какво се случи в последните 12 месеца при „червените“?
Кошмарното начало с Душан Керкез:
След гръмотевичен провал на миналия сезон, нямаше какво да спаси стола на Александър Томаш. Лятото на „червените“ също премина по обичайния начин – ново начало, обещания, кардинални промени, надежди за по-добро бъдеще. Ръководството назначи напусналия Ботев Пловдив – Душан Керкез, който съживи „жълто-черните“, но имаше голова разлика 1:10 от мачовете с колебливия ЦСКА на своя предшественик.
Лятната селекция продължи да се движи в същото бавно темпо, но трябва да откроим трансферите на Бруно Жордао и Леандро Годой, които по-късно се превърнаха в ключови играчи за отбора.
Престоят на Душан Керкез в ЦСКА се оказа кратък и неуспешен. Босненският специалист не успя да стабилизира отбора в началото на сезона, а резултатите бързо увеличиха напрежението около него. Доколко причините са били изцяло спортно-технически е трудно да се каже, тъй като в клуба течаха и процеси извън терена, които допълнително създаваха усещане за нестабилност. Едно обаче е сигурно – стартът с една победа в осем мача нямаше как да бъде приет.
Особено тежки се оказаха пропуснатите точки срещу Ботев Пловдив и Спартак Варна – два отбора, които през лятото преминаха през сериозни организационни проблеми и не проведоха нормална подготовка. Именно тези мачове оставиха впечатлението, че ЦСКА изостава от очакваното ниво още в самото начало на кампанията. При подобни резултати раздялата с Керкез изглеждаше по-скоро неизбежна, отколкото изненадваща.
Паралелно със спортната криза настъпиха и сериозни промени в управлението. Спортният директор Нога напусна поста си, поемайки отговорност за случващото се, макар че ролята му в спортно-техническите процеси така и остана неясна за широката публика. На негово място беше назначен Бойко Величков, докато от клуба си тръгнаха капитаните Тибо Вион и Лиъм Купър, както и още няколко футболисти, които не оправдаха очакванията. Последва и оставката на изпълнителния директор Радослав Златков, заменен от Вангел Вангелов. Така още преди есента ЦСКА вече беше влязъл в поредния цикъл на преструктуриране – както на терена, така и извън него.
Завръщането на Христо Янев:
Треньорът на дубъла Валентин Илиев водеше ЦСКА в един мач от първенството, след което Христо Янев се завърна в клуба за трети път, почти десетилетие след като изведе „червените“ до една от най-паметните купи в историята им през 2016 година.
Назначението му внесе доза спокойствие в период, в който клубът преминаваше през сериозни сътресения. Янев не промени отбора за една седмица и резултатите не тръгнаха мигновено нагоре, но постепенно започна да се забелязва по-ясна структура в играта и по-голяма увереност в състава. Най-важното за ръководството и привържениците беше, че начело на отбора застана човек, който познава спецификата на клуба и тежестта на очакванията.
Един от ключовите моменти в този период беше дербито срещу лидера Левски. ЦСКА не доминираше в играта и не изглеждаше по-силният отбор, но намери начин да спечели. Победата сама по себе си не реши проблемите на сезона, но върна самочувствието на отбора и даде на привържениците усещането, че въпреки слабия старт кампанията все още може да бъде спасена.
След девет поредни мача без загуба в първенството и десет във всички турнири ЦСКА се изкачи до петото място в класирането. Изоставането от втория ЦСКА 1948 беше шест точки, а от лидера Левски – тринадесет. Това накара част от привържениците да погледнат и към върха, макар че към онзи момент подобен сценарий изглеждаше по-скоро малко вероятен.
По-важното беше друго – отборът започна да печели мачове, които по-рано през сезона вероятно би загубил. Някои от успехите дойдоха след обрат, други след голове в заключителните минути. Това не винаги беше убедителен футбол, но беше показателно за промяната в отбора. ЦСКА започна да трупа точки дори в дни, когато играта не вървеше по план.
Зима – пролет – Купа на България:
Още преди началото на новата година ЦСКА даде индикации, че променя начина, по който работи на трансферния пазар. Клубът осъществи два входящи трансфера, като първото ново попълнение беше обявено непосредствено след последния мач за календарната година. Малко по-късно почти всички нови попълнения на „армейците“ започнаха подготовка от първата тренировка заедно.
По-интересното беше не толкова кои са привлечените футболисти, а начинът, по който бяха реализирани сделките. И двата трансфера бяха финализирани без предварителна публичност и без информация в медиите, което рязко се различаваше от практиката в предишни периоди. Независимо дали става въпрос за по-добра организация или за по-строг контрол върху информацията, зимният прозорец даде първи сигнали за промяна в работните процеси на клуба.
На терена пролетта не премина без колебания, но ЦСКА не спечели малко точки и се намести закономерно в топ 4. Купата на България се превърна в голямата цел пред отбора на Христо Янев. 10 години по-късно бившият халф на „армейците“ отново изведе любимия си тим до трофея по още по-драматичен начин – 120 минути и изпълнение на дузпи. Преди това „червените“ елиминираха заслужено ЦСКА 1948 и Лудогорец в 2 мача, а именно гостуването в Разград, може би, беше най-силният мач на тима през сезона.
Дербитата с Левски и конфликтът със Сектор Г:
Не можем да подминем и най-дискутираното решение на Христо Янев след завръщането му в ЦСКА. Няколко дни преди реванша с Лудогорец за Купата на България треньорът избра да запази голяма част от титулярите си в дербито с Левски. Решението беше ясно послание към всички какъв е приоритетът на клуба, но също така доведе до загуба от най-големия съперник и предизвика сериозно недоволство сред част от привържениците.
По ирония на съдбата подобен сценарий се повтори и непосредствено преди финала за Купата. За значителна част от феновете пораженията от Левски никога не могат да бъдат приемани като мач без значение или по-малък приоритет, независимо от обстоятелствата. За Христо Янев обаче целта беше ясна – спечелване на трофея и осигуряване на завръщане в европейските турнири след две поредни години извън тях.
Купата на България оправда решението на треньора от спортна гледна точка. ЦСКА спечели трофея за първи път от 5 години, класира се за Лига Европа, а Янев заслужено запази поста си и подписа нов договор. Но Сектор Г изрази позиция, че не подкрепя този треньор, на когото съвсем доскоро му скандирано името, дори и след финала
Възможно е времето и резултатите да изгладят напрежението. Възможно е и конфликтът да се задълбочи при първата по-сериозна криза. Засега едно изглежда сигурно – Христо Янев избра да постави спортния резултат пред популярността си сред феновете. Купата беше спечелена, но въпросът дали цената не се оказа твърде висока остава отворен.
А СЕГА НАКЪДЕ?
Спечелването на Купата не заличи слабостите, които съпътстваха сезона, но промени изцяло неговата оценка. Отбор, който през есента изглеждаше потънал в криза, завърши кампанията с трофей и завръщане в Лига Европа, поне 4 европейски вечери през лятото. Това не беше шампионски сезон, но беше сезон, в който ЦСКА успя да се измъкне от собствените си проблеми и да завърши с успех, който само няколко месеца по-рано изглеждаше трудно постижим.
Годината 2026 ще бъде ключова за ЦСКА заради предстоящото дългоочаквано откриване на новия стадион „Българска армия“. Паралелно с това клубът инвестира сериозно в инфраструктурата, базата, школата и търговската си дейност. След всички промени извън терена обаче основният въпрос остава същият – кога спортните резултати ще започнат да отговарят на мащаба на проекта. Именно това ще бъде най-важният тест пред ЦСКА през следващите месеци. В предстоящия сезон да спечелиш Купата на България няма да бъде прието като голям успех, публиката на „червените“ иска да види отбор, който ще се бори до последно за шампионската титла.
