Рилдо Фильо се сбогува с Левски с емоционално послание, в което разкри трудностите, през които е преминал по време на престоя си в България. Бразилецът сподели, че сезонът е бил тежък както във футболен, така и в личен план. Той разказа за продължителни болки след удар в тибията, които са повлияли на увереността му, както и за загубата на дете в ранна бременност със съпругата му Флавия. Рилдо благодари на клуба и феновете, като подчерта, че шампионската титла с Левски ще остане завинаги част от личната му история.
„Аз избрах да дойда в Левски. Беше послушание към Бог да дойда в България. В професионален и личен план това беше много труден и предизвикателен сезон. Както всеки футболист има проблеми, така и аз имах някои, и смятам, че е важно да споделя и да покажа, че животът ни има много хубави неща, но има и страна, която често не се показва.
През тази година с мен беше един дискомфорт заради удар в тибията, който получих в мач от българското първенство, и вследствие на това много пъти губех увереност в себе си. Месеци наред живях с болка и предпочитах ден след ден да се опитвам да я преодолея и да бъда силен, но беше сложно.
Моето семейство и най-близките ми хора знаят през какво преминах с ежедневната болка. Моят приятел @fabiosouzafisio, който беше с мен за добър период тук, в България, може да разкаже за жертвите… Хората в клуба знаеха малка част. Опитвах се да издържа максимално, защото знаех какви са очакванията и знаех, че трябва да се подобря, което много пъти не беше възможно.
През тази година с мен беше един дискомфорт заради удар в тибията, който получих в мач от българското първенство, и вследствие на това много пъти губех увереност в себе си. Месеци наред живях с болка и предпочитах ден след ден да се опитвам да я преодолея и да бъда силен, но беше сложно.
Да извадиш наяве нещо толкова лично винаги е много трудно, но в началото на тази година загубихме дете в началото на бременността на Флавия, което очаквахме много. И това, което и без това не беше лесно, стана още по-сложно, далеч от хората, които обичаме, и практически сами в държава, в която езикът е напълно различен. Бяхме силни. Мислех да напусна кораба, въпреки че знаех, че Бог е там. Той се погрижи за нас и имаме увереността, че в близко бъдеще ще ни благослови с друго дете, защото Му се доверяваме и вярваме в Неговото слово.
В крайна сметка, въпреки всички трудности, този сезон ще остане белязан в живота ни. Този клуб и хората, които срещнахме тук, и които днес мога да нарека приятели…
Да завърша с толкова важна титла, която бележи поколение, което не беше виждало тази национална титла от 17 години, остава в историята на клуба и в моята.
Благодаря Ти, Боже, за всичко. Благодаря ви, сини.“
