Венци Стефанов: Мачовете трябва да се играят в подходящо време за зрителите, не за телевизиите
Президентът на Славия Венцеслав Стефанов говори на обширна пресконференция след края на сезона за „белите“.
„За Ерол Дост не е сигурно, че напуска Славия. Смятам, че има качества да играе в Славия. Тони Тасев ми каза „да“. Предложил съм му договор. Не може да му хвърлиш ласото и да го дърпаш. Ако иска, иска. Видях последния мач. Младите момчета, и двете на фланга, които влязоха бяха с качества. Незаменими няма. Тони вече е на 30 години. Ако намери клуб, който да му даде по-добри условия и смята, че там ще е по-добре, не спирам никого“, започна Стефанов.
„Пореден експеримент с формата, дано да се окаже сполучлив. Не мога да кажа да или не. Дано да има ефект. Правихме много експерименти през последните 30 години, от както се занимавам с това. Не мисля, че са повишили качеството на играта, на първенството. Може би за бетинг компаниите и за интерес – да. По принцип не мисля, че форматът по някакъв начин ще стимулира футбола. На тази тема еднозначен отговор не може да се даде. Ако успеем да направим така, че всички терени да имат отопление, мачовете да се играят в подходящо за зрителите време, не за телевизиите, тогава ще се увеличи много интересът към първенството и качеството на играта ще е доста по-различно.
Съгласен съм, че трябва да има между изпадащите и кандидате за влизане бараж. Аз бих направил два изпадат, два бараж. Така ще има повече стимул на отборите във Втора лига. Другите експерименти са чики-рики. Ако искаме нещо да се подобри, първо – базата, второ – притокът на футболисти извън България. Както е в страни като Хърватия и Сърбия. Не спираш чужденците, нямам такова желание, но задължаваш клубовете да имат 5-6 българи на терена. Ако искаш купи си 50 чужденци, но ако искаме да имаме футбол в България, това е единственият начин. Ако някой може да ми каже по-добър, ще му благодаря и ще се опитам да го направя. Там ни стяга обувката. Вече 4-5 клуба са с чуждестранно участие и тук-там мъждука българин“, коментира той.
.
„Най-добрата школа и база има Лудогорец. Колко футболисти от тяхната школа играят в първия отбор? Задача с повишена трудност. Аз съм най-щастливият президент. На последния мач видях 11 футболисти от школата на Славия. Докато мога, ще поддържам този огън, защото всичко друго не носи полза на българския футбол. Нямам нищо против. Знаете ги 3-4 отбора по-добре от мен. Мъждука тук-таме българин. Там, където са израснали футболисти Чико, Бонев. Да не говорим за ЦСКА. Берое, боже. Каква школа, какви таланти има. В един момент всичко засипваме. Идва еди кой си, взима футболисти и викаме, че не можем да ги спрем.
Футболист №1 на България е Десподов две или три години. Резерва в ПАОК. Какво ви говори? Тръгваш да продаваш някого. Интересуват се. Казват ти 150-200 хиляди евро. Той се казва Ковачев, ако беше Ковачевич, щеше да е 2 милиона евро. Елементарни неща са. Ние сме точно като щрауса. Заврем си главата в пясъка и сме се скрили. Тръгваме да търсим варианти да правим шменти капели. В България според мен 10-15% има качествени треньори. Другото е изпоти се с футболистите, изкъпе се и си тръгва. Бях махнал един треньор. Води децата, вали дъжд, седи с чадъра и найлоново пликче. И как ще ги научи на футбол. Имам няколко, които вадят деца. Млади и талантливи са и съм доволен. Папазки сигурно ще постигне добри резултати (в ЦСКА), стига да не го набутат и да му водят ментета. Без значение колко милиона имаш, щях да дам шанс поне на 3-4 българи. Не да купуват Жоазиньо, Моазиньо, а Петров, Иванов. Така да расте авторитетът на българския футбол. Ние забравяме нашите кадри. Играят в Балчик, Добруджа, еди къде си“.
„Бях на един мач трета-четвърта лига. Седем по-цветни момчета. Викам си – сънувам ли? Какво чакаме? Кой друг освен гимнастиката, бокса, щангите и борбата носят медали. В спортната стрелба да не участва Серина Уилямс. Там е Мария Гроздева. Пак е българка. Че в баскетбола и волейбола има чужденци, има, но това е инерцията. Ако се работи с нашите състезатели, ще постигнем резултати. В художествената гимнастика имаме много добра школа и традиции. Накъдето и да се обърнеш, тръгват нещата от база, треньори и състезатели. Нищо друго. Гунди, Котков, Якимов, Шаламанов съм ги гледал. След това Стоичков, Емо. Защо тогава нямаше нито един Жоазиньо, Ривелиньо. Гледахме нашите, защото бяха големи. Смеят се на чичо Пенчо, ама ако не си бяха порязали италианците, щяхме да играем на финал. Аз лично добре го помня това. Искаме да прехвърлим вината от болната глава на здравата. Ако държавата застане зад спорта, да се строи, да не се краде, да се дава шанс на българските спортисти, нека има чужденци, но да има и квота за българи“, заяви прездиентът на Славия.
„В Хърватска и Сърбия има квота. Хърватите не са излизали от тройката на Световните първенства. Един хърватин, ако кажеш под 5 милиона, казват: „Махни го, тоя не е за нас“. Като си в кухнята и виждаш знаеш най-добре нещата. И Дейвид Копърфийлд да дойде не може да извадя от чанатата 11 супермени. Трябва си бачкане“.
„Единственият вариант България да се класира на голям форум е държавата, общините и някои телевизии да започнат да гледат на спорта като на свое дете. Не като доведено. Телевизиите печелят страшно много от футболното първенство, но подхвърлят трохи. Бетинг компаниите също. Сега измисляме нови закони. Дори да забраняват, комарджиите пак ще си играят. Свидетел съм на онова време. Имаше нелегални хазарти и играеха. Който помага на спорта, трябва да е добре приет и да му се дава шанс. Ще стане тогава, когато в българското първенство преобладаващата част от футболистите са българи. Преди известно време младежите победиха Полша. Отчетохме го като голям успех. Преди 25 години ги биехме като тупани, където ги хванем. Ако се дава шанс на повече деца да играят в отборите, ще постигнем успехи. Ако продължаваме да се заблуждаваме с формата на първенството, няма да е скоро. Ние сме в продълженията вече, не знаем кога ще свирне съдията. Така както я караме не виждам шанс. Ние не можем Гибралтар да бием. Хваща ме срам“.
„Най-положителното качество на Илиан е, той е бил в Славия, е, че е куче. Ако му кажеш да пусне този или онзи, няма да го направи. Избира си футболисти и е достойно за уважение. Тези досега не мисля, че някой е устискал. Той успява. Илиан не можеш да го накараш да пусне някого. Няма да стане. Даваш му 120 лева и иска да купи оригинална чанта. Освен да иде да я гепи. Ако му дадеш приблизително толкова пари, ще се получи. Ама, ако не му дадеш материал, няма.
„Отношенията между мъж и жена, между раси, пол. Ако говорят за свободната любов, който иска да си прави вкъщи. Да не ми го натрапва и да кара децата да попиват ненормалните неща. Същото важи и за спорта. Ти си гражданин на Гана, Зимбабве, Бразилия, Чили и така нататък. Ако те поканя, заповядай. Ама, ако на сила някой ми натрапва, че трябва да играе един кой си, а не някое дете от България не съм съгласен. Никой не може да ме убеди, че това е правилният ход. Свободна държава сме да напълним държавата с еди какво си, а не сме свободни да я изпразним.
Могат само да идват, а не можеш да им кажеш да си отиват. Как и по какъв начин ще гарантираш, че собствените ти деца и народ по някакъв начин е застрахован, че ще му бъде осигурена работа, издръжка и прехрана. Ял съм това дърво от начало. Идват мениджъри пред мене. „Тоя е страшен. Взимаме го за 150 хиляди, продаваме го за 3 милиона“. Идва тука по дискотеките. Издържаш го 6-7 месеца, виждаш, че не става и го пускаш. Друго е да го виждаш как расте. Знаеш му родословното дърво, характера, всичко. В европейските отбори хърватин, сърбин по Италия, Франция, Англия, Испания, навсякъде. Хората имат и школа, работят от деца. Поемат го, гледат го, имат треньори“.
„В другите спортове няма такива наградни фондове, защото не може да се залага, не може да се прави… Не ме карай да говоря, моля ти се. В художествената гимнастика ще си изпусне нарочно бухалката ли, за да вземе по-ниска единица, или ще си оплете лентата? В тениса когато си иска ще падне, когато си иска ще бие. Във футбола и тия спортове става. В борбата или щангите, какво? Да се накриви, за да не вдигне щангата ли? Не става така“, каза още Венцеслав Стефанов.
