Витомир Вутов със шокиращи разкрития за Гриша Ганчев
Легендата на Литекс Витомир Вутов даде обширно интервю пред „Спортал“. В него той говори по доста въпроси, но като че ли най-любопитните му разкрития бяха във връзка с Гриша Ганчев.
„След националния отбор си дадох почивка за около година, имаше и вариант да отида да работя в чужбина. Обадиха ми се от Спартак (Варна) и не се замислих много, проектът ми хареса. Целта е да се влезе в елита. Това е отбор с традиции и много фенове. Шефът е човек, който е запален и иска да направи нещо за Спартак. Трябва да сме сериозни в работата. С Росен Кирилов се познаваме като футболисти, за първи път сме заедно като екип. Той е интелигентен, ерудиран, спокоен човек, има знания и амбиция – смятам, че ще свършим работа.
Вратарите в efbet Лига? В ЦСКА Густаво Бусато държи ниво, колкото и да го критикуват за играта с крака. Все пак един на един е силен, хладнокръвен вратар, върши им работа. Вратарят на Хебър, който премина в Ботев, добре се представяше. От българите се открояват националите – Светослав Вуцов имаше някакви проблеми с контузии, Даниел Наумов имаше приливи и отливи във формата, сега е в по-добро състояние. Иван Дюлгеров държи едно добро ниво. И на тримата им е моментът да излязат зад граница. Това е като препоръка – навън ще вдигнат нивото.
Съжалявам, че се отказах на 36 години, можех още пет-шест сезона да изкарам, но така се случи. Георги Петков е уникален случай. Той все още си тренира сериозно, наравно с младите му колеги. Роден съм в София, защото майка ми е от Шопския край, баща ми е от Врачанско. Когато бях на 12 години видях, че има прием в ловешкото спортно училище, постъпих там 1982 година и досега си живея в Ловеч. Баща ми беше вратар, Бог да го прости. На волейбол също съм много добър, но предпочитах да заставам на вратата, не обичах да тичам много-много, мятах се непрекъснато, целият в рани се прибирах вкъщи.
Всички трофеи са ми сладки. Може би личната награда за най-добър вратар на първенството през 1998 г. е на първо място. За мен остава огорчението, че в националния отбор не можах да поиграя и да запиша мачове, но така се е случило – първо бях млад, после станах стар, разминахме се. Вършил съм си работата, няма на кого да се сърдя.
С Видзев беше най-големият шок. Хванах първата дузпа, втората – греда. Викам си: „2:0 поведохме, още една да вкараме…“. Натрупаха се някакви неща, предварителната нагласа може би беше, че сме се класирали вече. 1:1 беше на полувремето, просто така се случи. След мача всичко беше като мъртвило – като на погребение бяхме. След това ни събра президентът, благодари ни и почерпи всички с тортички, че сме му спестили доста от заплатите – до Нова година бяхме на половин заплата, искаше да смени името на отбора. След това му мина и нещата пак тръгнаха. Това наистина е една от най-тежките загуби“, разказа 52-годишният специалист.
„Сред хубавите победи мога да отбележа отстраняването на Унион (Берлин) на Георги Василев. Бяха финалист за Купата на Германия. През 2005 година влязохме в групите на турнира за Купата на УЕФА, трите отбора (Литекс, Левски и ЦСКА) събрахме много точки за коефициента на България. Дай боже да се случи такова нещо и в днешно време.
Каквото и да кажа за Ферарио Спасов ще е малко. Той винаги беше насреща, винаги можеше да ти помогне. За съжаление… Да, обичаше рок – при него само рок се слушаше, и германския футбол. И много тичане имаше при него, на Белмекен бяха сериозни подготовки. Вратарите малко по-скатавахме, по-отзад бяхме, аз си имах темпо.
„Лудогорец направи наистина нещо много сериозно в последните години, но го видяха това от нас – в Ловеч. Докато нямаше съперничество, дойдоха, гледаха стадиона, базите, взеха ноухау-то от Ловеч. Като модел. И надградиха, там вече всичко е на топ ниво. Така се прави. Държавата трябва да помага на футбола – ако трябва да се спусне единна методика. Постоянно ги говорим тези неща, никакви действия.“
