Нападателят на Славия Владимир Николов бе избран за Играч №1 на 24-ия кръг в Първа лига. Българският футболист вкара два гола за „белите“ в столичното дерби срещу Локомотив София, завършил с победа за неговия отбор.
„Благодаря за милите думи, които получих по мой адрес. Да, изключително щастлив съм за тази награда, но тя е плод на играта, която Славия показва от началото на втория полусезон. Надявам се да продължим да показваме тази игра.
Да, седмото място все по-ясно се вижда. Ние трябва да сме реалисти и да си припомним тежкия начин, по който сезонът започна. Имаше период, в който дори бяхме на последно място, но след като дойде Златомир Загорчич начело на отбора, коренно се промениха нещата. Върна се настроението, мотивация, усмивките по лицата на футболистите. Отборът заигра по друг начин и резултатите са показателни. Надявам се, стъпка по стъпка, да стигнем до седмото място“, каза нападателят на най-стария столичен клуб.
„В мача с Ботев равният резултат беше най-логичен, защото противникът показа една добра игра. По-скоро ни е яд за предишния мач срещу ЦСКА 1948, където играхме с човек повече от третата минута, вкарахме ранен гол и имаше всички предпоставки да победим този отбор, но по-една или друга причина не се случи“, призна Николов.
„Готови сме за мача с Локомотив Пловдив, цяла седмица се готвим за този двубой. Надявам се да успеем да покажем нашата игра и да се поздравим с успеха“, заяви той за предстоящия двубой на Славия“.
„Първо искам да съм здрав, както аз, така и всички от отбора, защото се получават леки контузии. Второ, да продължа с тази игра от началото на полусезона, играта ми се получава, все по-спокоен и уверен съм.
Да бъда повикан в националния отбор при мъжете е голямото ми желание. Бил съм капитан на националните отбори при 18 и 19-годишните, както и при младежите. Една моя огромна мечта е да изведа и мъжкия национален отбор с капитанската лента, но дотогава има да изтече много вода. Трябва пот, труд, усилия и се надявам да мога да помогна.
Надявам се да успея да се върна в Европа, защото бях там. Поради лоши стечения на обстоятелствата и тежка контузия се наложи да се прибера в България, но веднъж успях да видя как работят хората там и какво е тяхното мислене. Надявам се скоро да се завърна там“, сподели футболистът на Славия.
„Не бих казал, че имаше трудности. Имаше период на адаптация. Аз от самото начало познавах голяма част от отбора, тъй като сме играли в юношеските гарнитури. Да, има период на адаптация, който мина. Винаги съм казвал, че се чувствам много добре, много спокоен, има всички предпоставки и условия в Славия, за което съм благодарен на клуба. Не съм променял нещо коренно в начина си на живот. Има нов човек до мен – моята приятелка, която изключително много ме подкрепя и моето семейство. Всичко е добро стечение на обстоятелствата. Надявам се да продължа така.
Със Загорчич е много лесно да се работи, тъй като голяма част от отбора го познават и знаят неговите изисквания. Според мен той промени агресията и успя да въведе хармония в съблекалнята. Има страхотен колектив, няма ябълки на раздора, не знам откъде тръгва тази история“, допълни още той.
„Защо не се получиха нещата при Бакеро? Не съм аз човекът, който трябва да каже. В много от мачовете ни липсваше късмет, в други бяхме тотално разбити. Ние гледаме напред, това е в миналото и се надявам само добри резултати да чакат Славия“.
„Трябва да се тръгне от най-ниските нива. На по-младите, подрастващите да се дадат възможно най-добри условия за тренировка – бази, съоръжения, терени да се поддържат на високо ниво. Да се обръщат внимание на малките неща. В други интервюта съм казвал, че България е една изключително талантлива държава.
Има качество, има таланти, но някъде там се губи нишката, между юношески и мъжки футбол. В Европа не е така – повече разчитат на техните юноши, не залагат на неизвестни чужденци, които да играят 1-2 години и след това да си тръгват. Когато разчиташ на едно момче, независимо дали ще направи един, два или пет мача, не бива да бъде грабвано от медиите дали е правилно или не това решение. Нека му се даде възможност да се развива.“
„Основната разлика е във физическата подготовка, Набляга се на издръжливост, чисто аеробно. Тренировки, в които тичането е основен аспект. За фитнес не искам да коментирам, защото той се прави ежедневно.Залага се на физика. Тук този аспект изостава и според мен това е основната причина да има толкова контузии и схващания. Ако обърнете внимание в топ европейските първенства колко футболисти ще се хванат за прасец като схващане и колко често ще се получи по нашите терени. Резултатът се дължи на физическата подготовка на отборите“, коментира Николов.
„Може би има и някакъв психологически проблем в нашето мислене. Когато имаме трудности, ние по-лесно се отказваме, докато в Европа играчите са много упорити, стискат зъби и се борят докрай да постигнат поставените цели. При нас казваме „не мога“ при първата болка. Аз съм оптимист, че с поколенията, които идват отдолу, лека-полека ще се върнем на европейската карта“.
„Ежедневно се работи на тази тема – да заиграя отново в чужбина. Като цяло аз физически нямам проблем, при мен по-скоро проблемът е като дойде топката, почвам да мисля какво, как и защо“, призна с усмивка нападателят на Славия Владимир Николов.
