Пламен Андреев: Най-големите трудности бяха в любимия ми клуб Левски – бях се сринал психически заради грешки, но вече знам как да излизам от такива ситуации

Вратарят на младежкия национален отбор и Дебрецен Пламен Андреев даде интервю пред “Блиц“, в което говори за представянето на тима, кариерата си в чужбина, времето в Левски и трудностите на „Герена“, както и за най-паметния си миг до момента – спечелването на Купата на България през 2022 г. 21-годишният софиянец пази вратата на България U21 при сензационната победа с 2:1 срещу Португалия и при загубата с 0:1 от Чехия, след която се изпариха шансовете на лъвчетата за класиране на Евро 2027.

„Видяхме, че тези отбори с нищо не са по-добри от нас. Цялото нещо е в малките детайли, които решиха този мач. Не мисля, че сме полетели в облаците след Португалия… За нас най-важният мач още преди лагера беше този с Чехия. В съблекалнята беше много минорно, всеки беше доста тъжен и изнервен… Но животът продължава, футболът продължава. За съжаление, приключвам с младежкия национален отбор. Надявам се вече да направя следващата стъпка, към която се целя от доста години – към първия отбор“, заяви Андреев.

„Доста отдавна спрях да чета каквото и да било и изобщо да ме интересуват такива неща. Гледам да се фокусирам само върху себе си и играта ми. В мъжкия национален отбор напрежението е доста голямо… Резултатите куцат и тези решения в един момент са неизбежни. Най-големите трудности бяха, докато играех в любимия ми клуб Левски… Чисто се бях сринал психически заради грешки, но вече знам как да излизам от такива ситуации. Левски е на мястото, на което трябва да бъде всяка една година. Няма как да не съм щастлив, че клубът, на който съм юноша, върви нагоре. Купата на България с Левски за момента ми е най-скъпият спомен в кариерата.“

„Усетих, че кариерата ми е в застой, тъй като ми липсваше игрово време. Във Фейенорд искат по-опитни вратари и нямаха това търпение към мен, а и аз нямах търпение да чакам още две години. Мисля, че направих най-добрата крачка към Дебрецен с това решение. Мачовете, които съм играл в чужбина – като са ми давали този един мач на три месеца, никога не съм разочаровал.“

„Животът на футболиста е труден, но не е по-труден от на един човек, който работи нормална работа по 8-9 часа на ден… За мен това е най-хубавата работа на света. Баща ми е строител… Винаги съм следвал моята цел да стана професионален футболист и съм щастлив, че я изпълних”, казва Пламен Андреев.

TribunaApp за феновете на Левски – оптималното синьо преживяване!