Легендaрният на български футболист Христо Стоичков даде интервю за колегите от Dir.bg, които празнуват 25 години в онлайн пространството. В него той говори за футбола, приятелите, но и за себе си.
Dir.bg празнува 25 години от своята поява в онлайн пространството, а поводът е идеален да потърсим за разговори някои от най-значимите личности на този четвърт век в родната (не само) медийна среда. Едва ли има по-популярен българин по света от Христо Стоичков – суперзвезда и легенда на световния футбол, носител на „Златна топка“ за играч №1 през 1994-а, която ние не можем да забравим и заради страхотния успех на националния ни тим на Мондиала в САЩ. Разбира се, отново с Ицо в главната роля.
Великият №8 на България не може да остане встрани от събитията и далеч след края на активната му кариера на играч. Стоичков днес ни е колега – той е част от екипа на медийния гигант TUDN с централа в Маями. Пътува много, среща се с някои от най-големите личности във футбола и спорта, влиза в разговори с тях, които после се гледат от милиони на територията на Северна, Централна и Южна Америка.
У нас вече е изключително популярен брандът му H8S, а книгата „Христо Стоичков. Историята“, преди дни бе преиздадена за пети път заради огромния интерес.
За Dir.bg това не е първото ви интервю, но вие помните ли първото си такова изобщо?
Не само го помня, но още пазя в рамка изрезката от вестника у дома. Беше „Народен спорт“ пред журналиста Стоян Кукуванов. Говорим за началото на далечната 1984-а година. Аз бях дошъл в ЦСКА през зимата и вече бях записал мачове за Купата на България, играхме срещу тима на Чирпан.
Ето това е първото ми интервю. Минаха близо 40 години, но такива неща не се забравят. Тогава бях много горд и не подозирах, че ми предстои да дам още хиляди интервюта, при това на няколко континента.
Най-често за всички години и интервюта? Трудно е да кажа за един такъв въпрос.
Но ще ви доверя един, който много ме дразни и който много често чувам напоследък. Това е, когато ме карат да сравнявам кой е най-великият в историята. Дали ще е Меси или Марадона, дали ще е Роналдо или Пеле… Много обичат този въпрос напоследък. А реално няма как да има такова сравнение! Това са различни епохи, различни времена, различен тип футбол бих казал. И всеки от тях е велик!
Изгледахте на живо Мондиала в Катар в компанията на легенди и на висшите шефове на ФИФА. И на конгреса на централата наскоро присъствахте „от първия ред“. Как виждате промяната във футбола за тези 25 години? Преди четвърт век вие още играехте, а днес следите отблизо процесите.
Много се говори за комерсиализация и големите пари във футбола. Но това е неизбежно, защото става въпрос за бизнес за милиарди. Няколко пъти съм разговарял с Джани Инфантино, с Бобан и други от най-силните хора във ФИФА. Мога да кажа, че при това ръководство се променят нещата към по-добро. Преди беше – всичко е само за пари, докато днес се мисли и за доброто на футбола. Но няма как да не са намесени и големите пари. Няма шанс.
Как запазихте приятелствата във футбола, а и в живота? Вашите изглеждат много здрави. Вратите се отварят пред вас от хора, с които сте запазил отлични и здрави отношения- от Моуриньо, през Куман и Ромарио, Гуардиола… Каква е тайната?
Просто е. Доверие, лоялност, честност. Няма някаква тайна или рецепта по въпроса. Поне за мен!
Някога с някои сме били съперници на терена, а с други – съотборници. Но днес не става дума за отбори и за игра на терена. Приятелят си е приятел. Затова и се радвам, когато видя Ромарио в Рио, Пеп в Манчестър или Жозе в Рим.
Запазили сме приятелството и доверието.
В работата ви за един от световните медийни гиганти се срещнахте с много други велики личности. Кой е най-вълнуващият от тези моменти?
Само за последните две години сме направили с екипа 80 филма със срещи и интервюта с много големи футболни личности. Пътувахме доста и „поразихме целите“, които бяхме набелязали.
Срещнах се в Буенос Айрес с героите на Аржентина от титлата им на Мондиал 1978. Направих и един „дрибъл“ в Бразилия, за да се срещна с велики играчи от няколко поколения – с Ривелиньо, с моя приятел Ромарио.
Бях и в дома, в който живееше Диего Марадона в Буенос Айрес, като семейството му ме допусна там. Подариха ми нещо, което е реликва и остава като един от най-скъпите ми спомени. Първите бутонки на Диего – с тях е играл дебютните си мачове като 15-годишно момче в Архентинос Хуниорс. Безценно!
През годините на работата ми за TUDN вратите се отваряха – Гуардиола, Клоп, Моуриньо… Кой е най-големият от тях? Историята може би ще се произнесе в крайна сметка. И естествено, някъде много високо в класацията са разговорите ми с Лео Меси, с когото наскоро се видяхме и разговаряхме в Маями.
Също и интервюто с Роберто Баджо, който ме допусна в дома си и по време на разговора и двамата се просълзихме.
Останаха ли ви мишени за интервюта?
В списъка ми има две личности в спорта, с които имам огромно желание да се срещна за филм-интервю. И двамата са великани – Майкъл Джордан и Тайгър Уудс. Уникални!
Напоследък често виждаме хора с „екипировка“ от бранда ви H8S. Радва ли ви това развитие?
И аз виждам все повече „съотборници“ от моя отбор. Приятно е, това е българска марка и се надявам хората да я харесват и носят с гордост. Не само заради осмицата и инициалите ми, а и заради качеството.
Някои неща обаче си остават същите. Гоня си задачите с хъса на новобранец. Няма главозамайване и все така здраво усещам земята под себе си. Вече съм дядо, а внучката ми е моето съкровище.
Имам и приятелите си, имам и целите, и … мечти още се намират.
А това показва, че съм щастлив и всичко върви по план. А годините?! Годините са просто числа.
Снимка: Gong.bg
