Легендарният плеймейкър Красимир Балъков говори пред Sportal.bg сред куп артефакти от славната му кариера. Бившата звезда на Спортинг Лисабон и Щутгарт говори по време на събитието “60 години Красимир Балъков, Powered by BETANO” в центъра на София, на което бяха показани много фланелки и снимки от кариерата на футболната знаменитост.
“Спомените ми от Етър са уникални. Много интересни и хубави моменти. Бях подписал договор с ЦСКА, Лариса и Етър, такива бяха времената, бях млад и зелен. В края на краищата се прибрах в Етър, откъдето после отидох в Спортинг, така е било писано. Срещу Дания през 1988 г. направих дебют за националния отбор. Изживяване си е, преструваш се, че си окей със ситуацията, но бая си е изживяване.
Със Спортинг съм изиграл 168 мача и спечелихме Купата на Португалия. Аз съм единственият, който не съм сменил бутонките “Копа Мундиал”, в Щутгарт само смених цвета. Един път се опитах да играя с по-модерни обувки, много леки, но “Копа Мундиал” е най-доброто за мен. През 1994-та, когато победихме Германия, пуснаха слух, че било случайно, но после ги натупахме още един път, за да може да бъде всичко потвърдено с дебелия печат.
В Германия са направили документален филм за световните шампиони от 1990-та, но филмът обхваща периода до 1996-та, когато станаха и европейски шампиони. При нас беше свободия, но е хубаво да видите какво е било в техния лагер – ние сме си мислили винаги, че са дисциплинирани, но малко по-различно е било при тях. С Щутгарт бяхме на финал за КНК срещу Челси, но за съжаление загубихме с 0:1 в Стокхолм. Дзола ни изненада, той беше леко контузен, влезе второто полувреме и вкара, не успяхме да реагираме. Във Франция’98 имаше вече смяна на генерацията. Бонев беше там треньор, имаше млади и по-стари, не се бяхме сработили като състав. Малко и късмет нямахме, паднахме се в здрава група.
Световно, европейско, световно – три пъти поред да се класираш. Колкото повече ме питат за Евро 2004, все повече си мисля, че направих грешка, че се отказах, но няма как да го поправим. Останало е в историята. Медалът от САЩ’94 струва много пот и труд. Знаеше се предварително, че ние и шведите ще вземем бронзови медали, това ни изигра много лоша шега. Шведите са си дисциплинирана нация, а на нас кажат ли ни, че не играем за нищо, означава, че не играем за нищо. А то има за какво – за престиж и морал. Направихме крачка назад, на мен лично не ми хареса, българският манталитет се прояви в последния момент. Никой обаче не може да ни вземе успеха и медала”, каза Бала.
