
Десният краен защитник на ЦСКА Бари Котър даде откровено интервю за „Домът на футбола“ по DIEMA SPORT, в което говори за личния си път към професионалния футбол, загубата на баща си, подкрепата на майка си и преминаването си при „червените“. Ирландецът сподели впечатленията си от новия стадион „Българска армия“, емоциите от победата над Левски и увереността си, че ЦСКА разполага с качествата да спечели шампионската титла.
За детството си и загубата на баща си:
„Началото на моя живот беше доста смирено. Израснах в семейство със самотна, трудолюбива майка, която беше моят супергерой. Казвам го, защото загубих баща си през 2005-а година. От нея научих много неща за живота и придобих качества, от които съм горд до ден днешен. Като човек, живял в малък град в Ирландия, съм правил обичайните неща – ходил съм в парка, ритал съм с приятели и сме се забавлявали.“
„Майка ми за мен е супергерой. Тя ми показа пътя напред към успеха и най-вече от нея разбрах какво е да си добър човек и да си трудолюбив.“
За избора между бокса и футбола и влиянието на Роналдиньо:
„Първата ми страст в живота беше футболът, но когато започнах да взимам решения сам за себе си, се привързах към бокса. В Ирландия боксовата култура е на почит и се наслаждавах. Майка ми обаче ме насочваше към футбола и както много често се случваше, нейното решение се оказа правилното. Израствайки, гледах много испански футбол и виждах как играе Роналдиньо. Това всъщност ме накара да се влюбя в този спорт.“
За гостуването на Манчестър Юнайтед с Барнзли и загубата с 0:7:
„Не беше „Театърът на мечтите“, а „Театърът на кошмарите“. Лудост, която показва още веднъж какво е нивото там. Пресирахме високо, движехме топката добре и в един момент изскача Маркъс Рашфорд, преминава през трима-четирима футболисти самостоятелно и открива резултата с удар в сглобката. Казваш си: „Окей, добре, поздравления“. Няма какво да направиш. Виждаш просто разликата в класите. Едно е да наблюдаваш от трибуните, друго е, когато си долу на терена.“
За впечатленията си от ЦСКА и решението да приеме предложението на клуба:
„Наистина играх срещу ЦСКА в два различни периода, но и в двата случая видях клуб, който постоянно израства и се развива в правилната посока. Затова, когато разбрах, че проявяват интерес към мен, се почувствах поласкан. Виждате новия стадион, футболистите в отбора са брилянтни и за мен е огромно удоволствие да бъда тук.“
„Благодарение на евроучастието ни с Дери Сити успях да породя интерес към себе си и впоследствие от ръководството на ЦСКА се свързаха с мен. В този момент осъзнах, че пред мен просто няма друг избор, знаейки какви футболисти има отборът. Усещах, че ще успея да се впиша. Адаптирах се бързо и смятам, че се намирам на страхотно място.“
За новия стадион „Българска армия“:
„Докато седях на скамейката, попих от преживяването преди двубоя. Видях как всички легенди излязоха на терена, а по този начин научаваш повече за историята на клуба. Разочароващото е, че не спечелихме трите точки, за да зарадваме феновете, но съм благодарен, че видях нещо подобно.“
За победата с 3:0 над Левски:
„Дербито е нещо уникално и футболът е точно за това. Да получиш медал и да вдигнеш трофея е чувство, което те кара да мислиш за следващия път, в който ще се изправиш срещу същия съперник. Тези мачове носят повече адреналин и мотивация. Победата с 3:0 просто показва с каква група разполагаме. Да оставиш отпечатък в отбора е сантиментално и се надявам да остана тук.“
За шансовете на ЦСКА да спечели шампионската титла:
„Поглеждайки по-генерално, не виждам как този тим може да загуби футболен мач. Качеството е невероятно и съм уверен в първото място. Да, Левски има мач в запас, но дори и да го спечелят, смятам, че ще бъдем способни да наваксаме изоставането на по-късен етап в кампанията. Времето ще покаже.“
Какво би казал на по-младото си аз:
„На по-младата си версия бих казал: „Поздравления за това, че си продължил по своя път“. В този момент получавах може би 50 паунда седмично, и то за общо 40 седмици. Когато нямахме първенство, не съм имал възможност да си почина по какъвто и да е начин. Това съм аз, играейки за местния си отбор от неделната лига, защото обичам футбола. Мога да кажа на това момче: „Поздравления! Справил си се добре“.“














