„Всеки миг с Академик, защото е отбор велик“: Денят, в който „студентите“ подчиниха Капело, Ривера и великия Милан
Датата е 20 октомври 1976 година. Ден, който остава със златни букви в историята на българския футбол като триумф на чистия спортен дух, куража и тактическата зрялост. Тогава един от най-силните родни тимове в онази епоха – Академик (София), постига подвиг, който и до днес отеква в историята: вдъхновяваща победа с 4:3 над италианския колос Милан. Това остава единственият успех на български отбор срещу седемкратния европейски клубен шампион.
Пътят към колоса и разузнаването по вестникарски изрезки
„Студентите“ извървяват своя извървян път до европейските визи, след като извоюват престижното трето място в родната „А“ група. В първия кръг на турнира за Купата на УЕФА те вече са доказали характера си – елиминират Славия (Прага) с общ резултат 3:2 след драматичен реванш и 3:0 след продължения на своя стадион „Академик“.
Жребият за 1/16-финалите обаче изглежда като присъда. Срещу скромния софийски тим се изправя монументалният Милан. Тим, в чиито редици блестят имената на абсолютни легенди: Джани Ривера, Фабио Капело, Енрико Албертози, Фулвио Коловати…
Българският състав, съставен предимно от студенти във ВИФ „Георги Димитров“ (днешната НСА), трябва да се изправи срещу тези колоси в ера, в която информацията е лукс. Старши треньорът Данко Роев и операторът на футболната федерация решават да заминат за Апенините, за да заснемат на живо мача на Милан като гост на Сампдория. Планът обаче е провален от капризите на времето. Двамата стигат до Белград за прекачване, но гъста мъгла над сръбската столица отменя всички полети и ги принуждава да се завърнат у дома с празни ръце.
„Като си помисля какви играчи бяха в Милан – Ривера, Фабио Капело, вратарят Албертози, Анкуилети, Бигон…“, връща назад лентата наставникът Данко Роев. „Играхме срещу тях без капка информация. Помня, че помолихме журналисти да ни четат какво пише в техните спортни вестници за мача им със Сампдория.“
Сблъсъкът на световете: Самочувствие срещу непоколебимост
Дни преди мача, реалността на професионалния футбол се стоварва върху младите български момчета на официалната тренировка на Националния стадион „Васил Левски“.
„Отидохме да гледаме тренировката на съперника и тогава за първи път видях отбор с толкова голям щаб и професионална екипировка“, спомня си Красимир Манолов, който тогава е едва на 20 години. „Държаха се така, сякаш ги очаква лек мач, който ще спечелят без много да се потят. Но нас изобщо не ни беше страх от тях. Яд ме е само, че пропуснахме да ги бием с по-голям резултат.“
Когато първият съдийски сигнал прозвучава, „студентите“ излизат на терена пределно мобилизирани и изнасят истинска футболна лекция. Още до почивката италианският колос е поставен на колене. Тодор Паунов, Красимир Манолов и Альоша Димитров разпечатват вратата на Албертози за стряскащото 3:1, като единственото попадение за гостите през първата част е дело на Капело.
Пропуснатият исторически разгром и горчивият привкус на премиите
Надмощието на Академик продължава и след подновяването на играта. Фулвио Коловати успява да намали изоставането на „росонерите“, но Тошко Паунов наказва гостите за втори път в мача – 4:2 за софийския Академик!
Следва мощен натиск на българския тим. Академик буквално гази именития си съперник, но пропуска няколко чисти предвещания за гол, изпускайки шанса да нанесе съкрушително, историческо поражение на италианците.
„При 4:2 изпуснахме един куп ситуации, с които можехме да разгромим Милан“, допълва Манолов. „Не се възползвахме от объркването на съперника, за да го нокаутираме окончателно.“
Десет минути преди края на срещата Фабио Капело бележи своя втори гол в срещата, оформяйки крайното 4:3 – резултат, който оставя Милан „жив“ за реванша, но не може да изтрие срамното им поражение в София.
За този епохален триумф футболистите на Академик получават премии от… 80 лева. Градската мълва по-късно разкрива, че обещаният бонус е бил 100 лева на човек, но преките спортни началници „дръпнали“ част от сумата за себе си.
Реваншът на „Сан Сиро“ и признанието на италианците
На реванша в Милано приказката на „студентите“ е брутално прекъсната. Академик отстъпва с 0:2 след скандално и тенденциозно съдийство, чийто връх е отмененият чист гол за българския отбор, който е можел да промени всичко.
Истината за случилото се на „Сан Сиро“ обаче излиза наяве дори през страниците на италианската преса. На следващия ден авторитетното издание „Ил Джорнале Нуово“ пише директно:
„Горките футболисти от София! Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, Милан щеше да бъде елиминиран.“
Въпреки горчивия край, датата 20 октомври 1976 г. остава паметна – денят, в който Академик от София доказа, че на зеления килим имената и милионите не играят. Срещу вдъхновението на по-скромния софийски тим дори великият Милан нямаше отговор.
Академик – Милан 4:3:
1:0 Тодор Паунов (18), 2:0 Кр. Манолов (25), 2:1 Капело (33), 3:1 Ал. Димитров (40-д.), 3:2 Коловати (47), 4:2 Паунов (51), 4:3 Капело (80)
АКАДЕМИК: Тиханов, Чалев, Ангелов, Първанов, Ю.Николов, Спасов, Симов, Паунов (74-Гологанов), Кр.Манолов, Кр.Горанов (82-Й.Николов), А.Димитров
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини (81-Сабадини), Коловати, Турове, Ривера, Капело, Силва (56-Винченци), Бигон, Калоне
Ст. „Васил Левски“ – 15 000 зрители
Съдия: Жорж Конрат (Австрия)
Жълти картони: Турове, Морини, Ривера (Милан)
