Когато легалният бизнес мълчи, спортът фалира

Как тоталната забрана на хазартната реклама заплашва да остави българския спорт без основния му източник на финансиране

В дебата за хазартната реклама почти никой не говори за една група, която ще плати най-високата цена: българският спорт. Футболните клубове, баскетболът, волейболът, детско-юношеските школи, турнирите в по-малките градове. Години наред те оцеляват главно благодарение на легалните хазартни оператори. Тоталната забрана няма да прекъсне само тази финансова връзка. Тя ще предаде пазара на онези, които не плащат нищо: нито данъци, нито спонсорство, нито отговорност.

Кой всъщност плаща за българския спорт

Истината е неудобна, но трябва да бъде казана: без легалния хазартен бранш голяма част от българския професионален спорт не би съществувала в сегашния си вид. Лицензираните оператори са сред основните спонсори на клубовете, на първенствата и на телевизионните излъчвания. Те плащат за екипи, за стадионна реклама, за медийни права и за детски турнири.

Цифрите говорят сами. През сезон 2026/27 13 от 14-те отбора в Първа лига играят с логото на букмейкър или хазартна компания като основен спонсор, а самото първенство носи името efbet Лига от 2019 г. Само за Левски и ЦСКА става дума за милиони годишно: по медийни данни новият договор на Левски с 8888 надхвърля 700 000 на месец, а собственикът на WinBet е и собственик на ЦСКА. Общият обем на спонсорските договори на бранша с футболни клубове се измерва в десетки милиони левове. Същите компании финансират и волейбола, баскетбола и минифутбола.

Причината е проста: за разлика от банките, телекомите или търговските вериги, хазартните компании са единствените, които имат бюджетите и са готови да инвестират в българският спорт.

Слабата и без това българска икономика на практика няма други сериозни бизнес представители, които биха пожелали да отделят от бюджетите си и да подкрепят спорта. В чужбина това не е така. Там автомобилни производители, банки, телекоми, застрахователни компании, компании за инвестиции се надпреварват да си партнират с клубовете. В България това обаче не е така, тъй като на практика икономика в страната няма.

Така когато единственият партньор решил да спонсорира спорта изчезне, няма кой да заеме мястото му.

Италианският урок: осем години загуби

Не е нужно да гадаем какво ще се случи. Италия вече премина по този път.

През 2018 г. Италия стана първата държава в Европа, която забрани напълно хазартната реклама както в медиите, така и в спорта. Преди забраната да влезе в сила през януари 2019 г., повече от половината клубове от Серия А имаха спонсорски договори с букмейкъри: 12 от 20 отбора в сезон 2017/18. След забраната тези договори приключиха.

Цената е огромна. Клубовете от Серия А оценяват загубите си на поне 100 до 150 млн. евро годишно пропуснати спонсорски приходи от 2019 г. насам. При въвеждането на ограниченията лигата прогнозира, че ще загуби общо до 700 млн. евро. Италианският професионален футбол днес генерира над 700 млн. евро съвкупни оперативни загуби годишно при висока задлъжнялост. В последните години има клубове, които фалираха или бяха изключени от състезанията.

Последиците стигат до самата игра. Клубовете бяха принудени да съкращават скаутските си отдели, да отлагат удължаването на договори и проекти за нови стадиони. Италия е 49-а от 50 наблюдавани лиги по дял на игровите минути за играчи под 21 години, които могат да играят за националния отбор: едва 1,9%.

Показателно е, че днес самите италиански институции признават грешката. Сенатът направи ключова стъпка към връщането на рекламата на букмейкъри в спорта, като реформата се подкрепя от правителството на Джорджа Мелони с цел да облекчи финансовите загуби на футбола. Обсъжда се и модел, при който 1% от приходите от хазарт да се насочват към клубовете за стадиони, детско-юношески школи и женски футбол.

Италия плати осем години, за да научи този урок. България може да го научи безплатно.

Нелегалните не спонсорират никого

Най-голямата заблуда в този дебат е, че тоталната забрана намалява хазарта. Тя само сменя собственика на пазара.

Докато лицензираните оператори мълчат, нелегалните продължават да рекламират свободно в социалните мрежи, в Telegram, чрез инфлуенсъри и чрез сайтове, хоствани в чужбина. В Италия властите блокират все повече нелегални сайтове: 1 038 през 2025 г., при 492 две години по-рано. Заместващите огледални сайтове обаче често се появяват отново за часове или дни. Европейската асоциация на игралните оператори твърди, че забраната е помогнала на черния пазар, като цитира оценки за 25 млрд. евро нелицензирани залози годишно и около 1 млрд. евро брутен приход, изтичащ към офшорни оператори.

И тук е ключът към съдбата на спорта. Всяко евро, което преминава от легалния към нелегалния пазар, е евро, което никога няма да стигне до български клуб. Нелегалното онлайн казино в Кюрасао не спонсорира детски турнир в Плевен. То не плаща за стадионна реклама в Благоевград. То не плаща данъци, от които държавата да финансира спортни бази. То само изнася парите на българските играчи извън страната.

Така се получава двоен удар. Първо, легалните оператори губят пазарен дял и приходи, а оттам и възможността да спонсорират. Второ, дори да искат, законът им забранява да го правят. Спортът губи и двата пъти.

Испания: когато забраната падна, спортът се върна

Испанският пример показва обратната страна. С Кралския указ 958/2020 Испания забрани спортното спонсорство от хазартни оператори. През април 2024 г. Върховният съд отмени част от ограниченията. Какво последва? През 2025 г. разходите на операторите за спонсорство в Испания нараснаха с 140,15%. Парите се върнаха в спорта веднага щом законът позволи това.

Регулация, а не забрана

Никой разумен човек не твърди, че хазартът трябва да се рекламира без правила. Защитата на непълнолетните и на хората с хазартна зависимост е безспорен приоритет. Но тази защита вече е изградена. България има регистър на лицата с хазартна зависимост, лимити за депозити и залози и лицензионен режим, който задава строги правила за онлайн промотирането.

Изборът пред държавата

Тоталната забрана изглежда като решителна мярка в защита на обществото. Изглежда и като перфектният политически ход на вносителите от ПП/ДБ.

В действителност обаче тя рискува да постигне четири неща едновременно: да обезкърви българския спорт, да съкрати и направи медиите тотално подвластни на странични интереси, да предаде пазара на нелегални оператори и да остави играчите, включително непълнолетните и зависимите, без никаква защита.

Спортът в България не може да си позволи осем години италиански експерименти. Въпросът не е дали хазартът трябва да бъде контролиран, а дали ще го контролира българската държава, или ще го оставим на онези, които не признават нито един български закон.