Днешната дата – 1 май, заема важно място в историята на Славия. Преди 30 години най-старият столичен клуб печели Купата на България след финал срещу Левски, който не е доигран. Двубоят е прекратен в 75-ата минута, когато футболистите на Левски напускат терена по решение на тогавашния президент Томас Лафчис. Към този момент Славия води с 1:0. Впоследствие резултатът е присъден служебно като 4:0, а трофеят е връчен на „белите“. Три дни по-късно отборът си осигурява и шампионската титла, оформяйки златен дубъл.
1 май 1996 година – денят, в който Купата стана бяла!
На националния стадион „Васил Левски“, пред над 20 000 зрители, Славия и Левски излизат във финала за Купата на България.
Белите са лишени от двама важни защитници – Стоян Ацаров и Мариус Юруков. Това обаче не спира старши треньора Стоян Коцев, който подготвя тактическа промяна и тимът започва срещата с натиск.
След няколко силни минути идва 35-ата и моментът, останал завинаги в славистката история. Героят Aтанас Киров бележи ключовия гол в мача, след пас на Наско Сираков:
„Усетих, че единствения начин да вкарам е да копна топката. Замахнах, че ще я бия силно, вратарят излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл. Най-хубавото бе да чуя бялата агитка след гола, която бе разпънала и огромно знаме.“
Второто полувреме започва с натиск на Левски, но и с опасни контраатаки на славистите. При една от тях, в 47-ата минута, Киров е съборен в наказателното поле, но сигнал не последва. Така се стига до 75-ата минута, когато настъпва един от най-скандалните моменти в българския футбол – недоволни от развоя на срещата, изтъквайки формален съдийски повод, сините напускат терена след сигнал на президента си Томас Лафчис.
След изтичане на регламентираното време, в което белите чакат на терена съперникът да се върне, е даден край на двубоя, а на Славия е присъдена служебна победа с 4:0.
Купата е бяла.
Три дни по-късно Славия става недостижима на върха и в „А“ група, а триумфът вече е двоен… Очаквайте подробности и за този незабравим миг.
Състав на Славия във финала: Здравко Здравков, Владимир Иванов, Петър Цветанов, Стефан Колев – капитан, Кирил Качаманов, Зоран Ристич, Диян Ангелов, Наско Сираков, Антон Димитров, Цветозар Дерменджиев (Михаил Захариев), Атанас Киров.
