Шампионският пъзел на Левски: Кои бяха най-важните фигури в колектива на Веласкес?
Шампионският сезон 2025/26 на Левски е резултат преди всичко от силен колектив, който е изграден от треньорския щаб на Хулио Веласкес и футболистите. Но кои футболисти на „сините“ бяха най-ключови през сезона?
Според популярното приложение „Sofascore“ тримата футболисти на „сините“, които имат най-висока средна оценка за представянето си през кампанията са Eвертон Бала, Майкон и Мустафа Сангаре, но статистиката не показва всичко. В състава на Веласкес има играчи, които има висок коефициент на полезно действие, но не попадат под светлините на прожекторите.
БЪЛГАРСКОТО ЯДРО:
Светослав Вуцов, Георги Костадинов, Кристиан Димитров, Радослав Кирилов:
Шампионският отбор имаше нужда от своята българска основа – от футболисти, които осъзнават напълно какво означава да върнеш титлата на „Герена“ след 17 години чакане. Походът към златните медали започна още в една луда европейска вечер в Ниредхаза. Тогава Светослав Вуцов спаси три дузпи срещу Апоел Беер Шева, а Левски показа характер, измъкна се от привидно безнадеждна ситуация и продължи напред. Европейските мачове на „сините“ може и да не бяха най-зрелищните, но зададоха тона за следващите десет месеца. През целия сезон Вуцов носеше спокойствие и сигурност, превръщайки се в една от най-важните фигури в отбора.
Пред него Кристиан Димитров беше лидерът на защитата и човекът, който държеше реда в отбраната, а капитанът Георги Костадинов внесе нещо, което трудно може да бъде измерено със статистика – опит, характер и шампионски манталитет. Това са качествата, които често правят разликата в най-трудните моменти от сезона. Радослав Кирилов показа постоянство, себераздаване и професионализъм, като неизменно поставяше интересите на отбора над личните амбиции. Независимо на коя позиция беше използван, той даде всичко от себе си и се превърна в един от най-надеждните играчи в състава на Хулио Веласкес.
ЩИПКА БРАЗИЛСКА МАГИЯ – МОМЧЕТАТА ОТ ЮЖНА АМЕРИКА:
Eвертон Бала и Майкон:
Евертон изигра най-силния си сезон до момента, превръщайки се в несменяем титуляр за Левски с головете, креативността и постоянството си. За неговата основна роля на стадион „Георги Аспарухов“ имате възможност да прочетете тук.
До него Майкон добавяше нужната доза „сол и пипер“ в „синята“ атака. Негови индивидуални отигравания бяха наслада за окото дори на неутралния зрител.
Кристиан Макун и Хуан Переа:
В защитен план венецулският бранител се превърна в един от най-постоянните играчи на Левски, формирайки стабилно партньорство с Кристиан Димитров. Колумбийският таран от своя страна се включи като ценна опция в атака, показвайки усет за позициониране и умение да бъде на точното място в точния момент, вкарвайки на ЦСКА, Лудогорец и ЦСКА 1948.
ФРЕНСКОГОВОРЯЩИЯТ ЛЕГИОН:
Акрам Бурас: Алжирецът се утвърди като основен двигател в средата на терена, носейки енергия, техника и класа. Трансферът му се оказа попадение за Левски, като още в първия си сезон той повиши значително нивото в халфовата линия. Отличава се с високо КПД и постоянство в представянето
Мустафа Сангаре и Мазир Сула:
Ролята на снажния таран на „сините“ често предизвиква дискусии, но приносът му за крайното класиране е значим. От европейската вечер в Унгария до ключовото дерби с Локомотив София на „Герена“, Мустафа Сангаре беше сред фигурите с решаващо значение в пътя на Левски от сребро към злато. Мазир Сула внесе допълнителна креативност и вариативност в офанзивната игра на Левски. Със способността си да намира пространства между линиите и да създава положения, той е още един силен трансфер от Първа Лига.
Алдаир и Оливер Камдем оформиха здравословна вътрешна конкуренция, която не позволяваше спад в представянето на позицията и даваше на Хулио Веласкес различни тактически варианти в зависимост от съперника и мача.
Тихият герой:
Гашпер Търдин е от тези футболисти, които често остават извън светлината на прожекторите, но се оказват ключови за шампионския баланс на отбора.
НЕ БИВА ДА БЪДАТ ЗАБРАВЯНИ
Във финалните щрихи на шампионския колектив на Левски попадат още Армстронг Око-Флекс, Стипе Вуликич, Мартин Луков, Огнян Владимиров, Никола Серафимов, Карлос Охене, Карл Фабиен и Рилдо Фильо, които също имаха своя принос в хода на сезона.
Не бива да бъдат забравяни и Марин Петков, Вендерсон Цунами и Борислав Рупанов. Първите двама дори носиха капитанската лента през есента, преди тя да премине у Георги Костадинов и Кристиан Димитров. Цунами остана един от лидерите на бразилската група и безспорно заслужава своя златен медал за отдадеността си през последните пет години, докато Петков продължи да се утвърждава като ключов продукт на школата и важна фигура в първия състав.
Марин Петков отбеляза редица решаващи голове през есенния дял на сезона, а Борислав Рупанов изправи на крака „Герена“ с попадението си в последната минута срещу Сабах, донесло първата европейска победа за Левски в кампанията. Малък, но важен щрих по пътя към голямата цел.
Е, опитахме се да откроим тримата най-важни футболисти в шампионския сезон на Левски, но изводът е друг – шампионският Левски е преди всичко колектив, който изведе „сините“ до върха. Един голям подреден пъзел, дело на треньорския щаб на Хулио Веласкес.
