19 юни 1985 година – Финалът между Левски и ЦСКА, който никога няма да бъде забравен
Финалът за Купата на България между ЦСКА и Левски на 19 юни 1985 година остава един от най-обсъжданите мачове в историята на българския футбол. Сблъсъкът между двата гранда винаги е носил огромен заряд, но този двубой излиза далеч извън рамките на спортното съперничество и продължава да бъде символ на една от най-противоречивите страници…
Левски влиза във финала като действащ шампион и в серия от седем поредни победи срещу ЦСКА в периода от май 1983 до юни 1985 година. „Сините“ вече са си осигурили и титлата, което ги поставя като фаворит в двубоя за трофея.
И двата отбора обаче са лишени от ключови фигури. За ЦСКА отсъства контузеният Стойчо Младенов, а за Левски – Божидар Искренов-Гибона. На тяхно място започват младите Христо Стоичков, едва навършил 19 години, и Николай Тодоров-Кайзера, който има един единствен мач за „червените“.
В състава на Левски присъства и Емил Спасов, който вече е договорен за трансфер в Порто, но получава разрешение да изиграе финала, въпреки риска от контузия.
ЦСКА създава първата опасност чрез Лъчезар Танев, а малко по-късно Спасов уцелва греда от пряк свободен удар. Ключовият момент в първата част идва в 27-ата минута. Георги Славков открива резултата за „армейците“, след като преди удара си играе с ръка. Играчите на Левски спират за миг, очаквайки сигнал за нарушение, но голът е признат, а голмайсторът даже дразни агитката в Сектор „Б“.
След попадението напрежението започва да расте. Левски търси изравняване, но вместо това в началото на втората част ЦСКА удвоява аванса си чрез Илия Войнов.
Малко по-късно „червените“ получават дузпа, а вратарят Борислав Михайлов реагира бурно срещу решението. Той бута съдията Ахмед Яшаров няколко пъти и го гони из наказателното поле, а малко по-късно съумява да спаси удара и оставя Левски в мача.
В последните минути на дербито напрежението постепенно взима връх. Решителен момент идва в 72-ата минута, когато капитанът на Левски Пламен Николов извършва зловещо нарушение срещу Радослав Здравков. Последствията са сериозни – показан е директен червен картон, а състоянието на пострадалия футболист предизвиква тревога заради тежката рана под коляното.
След това мачът постепенно губи чисто футболния си характер. В оставащите минути напрежението прераства в сериозни спречквания между футболистите. В един от епизодите Емил Спасов опитва да изпълни бързо тъч, което води до конфликт с Костадин Янчев. Ситуацията ескалира, Спасов хваща за гушата Янчев, а младият Христо Стоичков удря звездата на големия съперник.
В резултат на сблъсъците Спасов и Янчев са изгонени от игра. До края футболът остава на заден план, а двубоят се доиграва в силно изнервена обстановка.
В заключителните минути Левски получава право да изпълни дузпа, реализирана от Наско Сираков, което оформя крайното 2:1 в полза на ЦСКА. Напрежението продължава и след последния съдийски сигнал, а сред най-активните е Борислав Михайлов, който отново потърси саморазправа с главния съдия. От старите кадри се вижда, че все пак загубилите поздравяват победителите, а треньорът на Левски дори се усмихва на своя колега от ЦСКА.
Истинският шок за българския футбол обаче идва не от случилото се на терена, а от последиците след последния съдийски сигнал.
Само дни след финала, Секретариатът на ЦК на БКП провежда специално заседание, което продължава 42 минути. Взетите решения са формулирани като препоръки, но на практика водят до безпрецедентни санкции в историята на българския спорт. Те впоследствие са приети от БСФС и БФФ без възражения.
Реакцията в медиите е категорична – вестниците определят случилото се като „срамно“, „грозно“ и „недопустимо“, а официалната линия говори за необходим „поврат в развитието на българския футбол“.
Наказанията са тежки и обхващат всички нива на двата клуба. Ръководителите на ЦСКА и Левски – Борис Станков и Кръстю Чакъров – са отстранени от спорта. Треньорите Манол Манолов и Васил Методиев са лишени от права.
Сериозни санкции получават и футболистите. Христо Стоичков, Борислав Михайлов, Емил Спасов и Емил Велев са извадени „завинаги“ от футбола, а други – сред които Наско Сираков, Мирослав Байчев и Васил Тинчев – са наказани за различни периоди. Костадин Янчев получава тримесечно наказание.
Последствията не спират дотук. Левски е лишен от шампионската си титла, а ЦСКА – от Купата на България. Двата отбора са извадени от класирането и преименувани – „сините“ стават Витоша, а „червените“ – ЦФКА Средец. За 5 години емблемите, имената и идентичността на двата гранда на българския футбол са подменени.
Феновете така и не приемат новите названия и на стадионите никога не се чува викано името, дадено на отборите през юни 1985 година.
Наказанията впоследствие започват да отпадат поетапно, като част от футболистите са върнати в игра още през следващия сезон. Заради предстоящия Мондиал в Мексико през 1986 г. Наско Сираков и Борислав Михайлов също се завръщат в състава на Левски в рамките на сезона.
Христо Стоичков също се връща във футбола и по-късно отбелязва ключов гол на 30 май 1987 година, с който носи първата си титла като играч на ЦСКА.
Единственият, който изтърпява изцяло наказанието си, е Васил Тинчев, а треньорът на ЦСКА Манол Манолов е реабилитиран едва след 1990 година, като неговият колега Васил Методиев се завръща по-рано.
Днес, десетилетия по-късно, финалът от 19 юни 1985 година остава не просто спортен мач, а събитие с дълбоки последици за българската футболна история и безспорно остава един от най-обсъжданите и противоречиви моменти във Вечното дерби.
ЦСКА „СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ“: Красимир Досев, Красимир Безински, Ради Здравков (74 – Павлин Шойлевски), Васил Тинчев, Георги Димитров, К.остадин Янчев, Илия Войнов, Георги Славков, Лъчезар Танев, Пламен Марков (89 – Йордан Димитров), Христо Стоичков
Треньор Манол Манолов
ЛЕВСКИ-СПАРТАК: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Антони Здравков (59 – Калин Банков), Петър Петров, Николай Илиев, Емил Велев, Руси Гочев, Наско Сираков, Михаил Вълчев, Емил Спасов, Николай Тодоров (59 – Мирослав Байчев)
Треньор Васил Методиев
Съдия Ахмед Яшаров
Стадион: „Васил Левски“, 35 000 зрители
