70 000 на стадион „Васил Левски“ за люто дерби Левски – ЦСКА: рекордът, който българският футбол не може да подобри
В историята на българския футбол има дати, които остават запечатани не толкова с красиви голове или тактически битки, колкото с атмосферата по трибуните. Една от тях е 11 март 1967 година – денят, в който е поставен един от най-впечатляващите рекорди в родния футбол.
Националният стадион „Васил Левски“ събира 70 000 зрители за Вечното дерби между Левски и ЦСКА „Червено знаме“ – посещаемост, която и до днес остава сред най-високите, регистрирани на мач от българското първенство.
За да се разбере мащабът на това събитие, трябва да се върнем към реалностите на 60-те години. Тогава Националният стадион няма индивидуални седалки, а дълги дървени скамейки върху бетонните трибуни. В много случаи зрители заемат и местата по стълбите, проходите и пространствата между секторите.
На 11 март 1967 г. стадионът е запълнен до пределите на тогавашния си капацитет. Атмосферата е изключителна, а интересът към двубоя надхвърля възможностите на съоръжението.
„Началният сигнал на съдията не се чува, защото той е придружен от избухването на халосна бомбичка. И по-късно при отбелязването на головете и по други поводи се чува трясъкът на бомбички. Мнозинството от зрителите се възмущават. Те не могат да възприемат подобен факт, който е чужд на порядките и на традициите на нашия спорт. Бомбичките, кречеталата, сирените и тромбите са присъщи за западните стадиони. Не и на нашата действителност!“, пише С.Трайков във вестник „Народен спорт“.
Любопитното е, че по това време нито Левски, нито ЦСКА са лидери в класирането. В края на сезон 1966/67 шампион става Ботев (Пловдив), докато софийските грандове остават извън първите две места. Това обаче по никакъв начин не намалява значението на дербито за феновете.
Самият двубой завършва 1:1. ЦСКА повежда с попадение на Аспарух Никодимов, а Левски стига до равенството чрез Цветан Веселинов. Срещата остава в историята не само с огромната посещаемост, но и с високото напрежение на терена.
Мачът е белязан и от червен картон за Георги Аспарухов – Гунди, което допълнително подчертава емоциите и зарядa на едно от най-големите съперничества в българския спорт.
Любопитното е, че според тогавашните журналистически коментари самият мач не оправдава очакванията на зрителите. В репортажите след срещата се говори за изключително нервен и груб двубой, в който желанието за победа е надделяло над футболните достойнства. Авторите дори отбелязват, че хилядите фенове, преминали през сериозни трудности, за да се сдобият с билет, са си тръгнали разочаровани от видяното на терена.
Особено показателни остават думите на Георги Аспарухов – Гунди след мача: „Омръзна ми вече на всеки мач да ме ритат, бутат, щипят и провокират. И аз съм човек с нерви. Идва ми вече да се откажа от този футбол!“. Цитат, който добре илюстрира напрежението, съпътствало рекордното дерби.
„Имаше ъглов удар и започна боричкане в наказателното поле. Тогава Гунди ме изрита много силно в коляното, помня го ясно. Паднах на тревата и се запревивах. По-късно Цапето го хвана за гушата, след което съдията ги изгони“, споделя Аспарух Никодимов.
„Да, аз и Гунди бяхме изгонени. Той наистина ритна Паро, а изгонването стана след това. Имаше фаул за Левски и ние взехме да редим стена. Тогава Гунди застана около нас, за да ни пречи, нормално. Дойде обаче Сашо Костов и го ощипа няколко пъти по корема. Видях го с очите си. След това Костов викна съдията и започна да сочи корема на Аспарухов и да казва, че ние сме го ощипали. Аз кипнах и хванах Гунди за гушата. Казах му: „Абе, Гунди, ти си сериозно момче, защо се оставяш така да те манипулират и допускаш такива работи?!“. Стана меле и ни изгониха“, припомня си Иван Василев – Цапето.
Днес цифрата от 70 000 зрители изглежда трудно достижима за родните стандарти. Независимо от промените във футбола и инфраструктурата през последните десетилетия, дербито от 11 март 1967 година остава символ на времето, когато интересът към българския футбол можеше да изпълни до краен предел най-големия стадион в страната.
Левски София: Бисер Михайлов, Иван Здравков, Иван Вуцов, Георги Стоянов, Георги Златко, Георги Георгиев, Цветан Веселинов, Георги Соколов, Георги Аспарухов, Янко Кирилов, Александър Костов
Треньор: Кръстю Чакъров
ЦСКА „Червено знаме“: Стоян Йорданов, Иван Василев, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Христо Маринчев, Борис Станков, Аспарух Никодимов (Паро), Димитър Якимов, Никола Цанев, Цветан Атанасов, Кирил Райков
Треньор: Стоян Орманджиев
